Турция - един несъвършен пример за региона

Като противници в дългогодишен спор те представляват странна двойка. Турският лидер, човек с прям изказ и визия за бъдещето, който увеличи регионалното влияние на страната си, се оказа забъркан в словесно пререкание с американски писател, който се занимава с екзистенциалното в творбите си.

Схватката започна, когато Пол Остър заяви за турски вестник, че не би посетил Турция, тъй като тя е пратила в затвора десетки журналисти, което предизвика хаплив отговор от турския премиер Реджеп Тайип Ердоган. “На кого му пука?” беше същината на казаното от него.

По отношение на напереност турският премиер определено печели с лекота. Неговият отговор обаче задава гатанката на една изгряваща власт, която подтиква един регион към промени, но сама води усилия да се реформира. Точно както героите на Остър търсят своята идентичност, така Турция се бори със своята собствена.

За да изчерпим метафората, Турция има множество лица.  Това многообразие в повечето време й е служило добре. Като натовски съюзник тя има лостове на Запад. Като страна с преобладаващо мюсюлманско население тя изглежда като символ на просперитета и демократичната политика за мюсюлманите в страните, които излизат от авторитарно управление или все още, като в Сирия, са в кървата схватка.

Турция блесна в ново проучване на общественото мнение в 16 страни в Близкия изток и Северна Африка. Около 78 процента от анкетираните й дадоха положителен рейтинг. Обединените арабски емирства са на второ място със 70 процента. Саудитска Арабия и Китай бяха с 64 процента, а Египет получи положителен рейтинг от 62 процента. САЩ и Израел бяха на последно място - съответно с 33 процента и 10 процента.

Анкетираните заявиха, че Турция е регионален модел заради демократичната си система, икономическото си развитие и мюсюлманска идентичност. Проучването сред 2323 души беше проведено в края на миналата година от Турската фондация за икономиечски и социални проучвания, базиран в Истанбул център за социологически проучвания, който описва себе си като независим.  Резултатите имат диапазон на грешката от 2 процента.

Един от почитателите на Турция е опозиционният лидер от Малайзия Ануар Ибрахим, който заяви по време на посещение в Истанбул миналата седмица, че ролята на Турция като глас на мюсюлманите е ключова за промяна в региона.

Според някои показатели обаче Турция има дълъг път пред себе си преди да стане надеждна демокрация, а недостатъците й лишават от блясък нейния подход, който би трябвало да служи за пример. Базираната в Париж организация Репортери без граници я поставя на 148 място от 179 страни по отношение на индекса за свободата на печата. Това я поставя пред Афганистан и Пакистан, но след Мароко (138), Йордания (128) и Ливан (93).

Пол Остър, чиито произведения са преведени и публикувани в Турция, заяви също, че не би отишъл и в Китай заради опасения във връзка със свободата на словото. Фактът, че писател, който е слабо познат в Турция, разгневи лидер с огромни амбиции за страната си със 75-милионно население, показва колко чувствителна е Турция към критики, особено когато критиките идват от западен източник.

Аргументът на Остър дразни турските представители, които отбелязват, че повечето от турските репортери, които са в затвора, са обвинени в участие в предполагаеми конспирации за сваляне на правителството или предполагаеми връзки с кюрдските бунтовници. По-сложно е отколкото критиците си мислят, казват те.

Но арестите опетниха репутацията на страната, която като цяло беше направила значителни стъпки към пълна демокрация през последното десетилетие. Ердоган изгони военните от политиката и някои анализатори се чудят дали турският модел може да се приложи и в Египет, където военните все още управляват година след бунтовете, които свалиха от власт президента Хосни Мубарак.

В допълнение към това може да посочим, че миналата седмица  Европейският съд за правата на човека идентифицира Турция като водещ  нарушител сред 47 страни, подписали европейската конвенцията за правата на човека. Доклад на съда посочва, че Турция е втора по ред на внесените жалби срещу нея с 11 процента от всички 119 300 подадени искове в съда от 1 януари  2010 г.  Русия е първа с 28,1 процента.

Много от тези дела са свързани с правото на свободен процес и с бавните съдебни процедури, които държат подсъдимите, включително журналисти, в затвора в продължение на години без съдебно решение по тяхното дело.

Президентът Абдуллах Гюл наскоро сравни предизвикателствата към Турция с по-ужасните в регион, където свалени авторитарни режими, в Либия например,  са оставили институционален вакуум, който слаби правителства се опитват да запълнят.

Само си помислете през какви проблеми преминава Турция като най-демократична, най-светска и най-развита страна в ислямския свят, заяви Гюл.

Коментаторът Мустафа Акьол определи качеството на демокрацията в Турция, кандидатка за членство в ЕС със светска политическа система, като много ниско в сравнение с това във Великобритания или Швеция, но каза, че турският опит е важен за региона.

Независимо дали това ни харесва или не, обикновеното мюсюлманско съзнание е много съпротивително към културния внос от други цивилизации и особено Запада, написа Акьол във вестник “Хюриет дейли нюз”. Той добави, че  успешният капиталистически растеж в Турция е воден от ислямската буржоазия или бизнесмени, които не спират да припомнят, че пророкът Мохамед е бил търговец. И нейната развиваща се демокрация е ръководена от отявлени мюсюлмански политици.

От османски времена турците са имали противоречива представа за Запада, желаейки неговата модерност и негодувайки срещу неговото влияние.

Но идеята, че турските прагматични лидери биха захвърлили котвата на тези традиционни съюзи, е малко вероятно да се осъществи. Турция осъществява почти половината от външната си търговия с Европа и Ердоган има редовни  телефонни разговори с президента Барак Обама по регионални проблеми.

Може да спорите, че Арабската пролет е заставила Турция да засили връзките си със Запада, защото те са единствените стабилни. Това е въпрос на стабилност срещу нестабилност, заяви Хенри Барки, турски анализатор от университета “Лихай” в САЩ.  “Едно нещо, което можете да кажете за Запада, е: Той е това, което е. Той няма да се промени”. 

Промяната и конфликтът в Близкия изток обаче правят трудно за Турция да стои над свадите като модел и посредник.

Нейните лидери, които са предимно  мюсюлмани сунити, но казват, че не предпочитат нито една секта, се препират с  иракското шиитско правителство. Преди посещението си в Иран миналия месец турският външен министър Ахмет Давутоглу предупреди за заплахата от Студена война заради сектантското напрежение в региона.Идеалистичните дни на  нулеви проблеми със съседите, търговската марка на първоначалната външна политика на Давутоглу, отминаха.