Европейските армии се затрудняват да се борят заедно срещу икономическата криза

Икономическата криза съживи дебатите за необходимостта европейците да си сътрудничат във военната област, за да компенсират намаляването на бюджетите и частичното оттегляне на американците, но препятствията се очертават трудно преодолими.

“Споделяне”, “обединяване на ресурсите” или “сътрудничество” бяха често произнасяни думи през уикенда от европейските и американските лидери на Конференцията по сигурността в Мюнхен.

“Съюзниците ще си сътрудничат още повече през следващите години. Това е единственото решение, защото всички страни са изправени пред икономически затруднения и ще трябва да съкратят военните си разходи”, заяви генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен.

Това свиване на финансите се засили през 2011 г. в ЕС, където общата сума на военните разходи по някои оценки падна на 180 милиарда евро спрямо над 200 милиарда преди пет години.

Към това се прибавя въздействието на новите стратегически приоритети на САЩ, които ще изтеглят две от четирите си бригади от Стария континент.

В този контекст бяха лансирани две програми за насърчаване на сътрудничеството: “Интелигентна отбрана” (Smart Defense) на НАТО и “Споделяне и обединяване на ресурсите” (Pooling and Sharing) на ЕС.

Първата се превърна в големия лозунг на атлантическия алианс, който се стреми да запази единството на 28-те си страни членки 20 години след края на Студената война, която доведе до раждането му.

Инициативата на ЕС бе лансирана дискретно. Тя изхожда от констатацията, че “европейските страни трябва да са по-ефикасни в начина за изразходването на военните си бюджети”, обясни Клод-Франс Арну, ръководителка на Европейската агенция на отбраната, която е изготвила програмата.

Сътрудничеството в областта на отбраната обаче не е нещо, което се разбира от самосебе си, призна тя.

Това е главно заради “опасенията за откази от суверенитет и за оперативната свобода, които може да се премахнат само с установяването на силно доверие между страните”, каза британският министър на отбраната Филип Хамънд.

Войната в Либия изложи на показ тези предизвикателства.  Макар и водена от НАТО, военната операция се опираше само на ресурсите на няколко страни, докато САЩ ограничиха приноса си, а Германия отказа да участва, което повдигна проблема за използването на радарните самолети АУАКС, разположени на нейна територия.

Двете инициативи на НАТО и ЕС си поставиха скромни първоначални цели, основно около проекти за логистика, обучение на войници, наблюдение или лека екипировка.

“Трябва да сме реалисти, да развием дългосрочна визия”, обобщи генерал Стефан Абриал, който отговаря за Smart Defense в НАТО.

Авторите на европейската инициатива очакват най-вече “силен тласък от държавните и правителствени ръководители, който обаче се бави”, по думите на един дипломат.

Според Франсоа Есбур, президент на Международния институт за стратегически изследвания “тези проекти трябва да се подкрепят без да си правим илюзии, защото ограниченията са многобройни”.

Едно от тези ограничения е противопоставянето на британците, които дават предимство на НАТО пред европейската отбрана. “Да се обсъжда Европа на отбраната без Обединеното кралство е все едно да се говори за единната валута без Германия”, подчерта Есбур.

Генералният директор на “Еърбъс” Томас Ендерс също е скептичен към такива инициативи, които по думите му “вече бяха на масата преди 20 години”.

“Мислете в малки мащаби!”, каза той в Мюнхен и призова лидерите да наблегнат на сътрудничества между две или три държави, които според него са по-ефикасни от “многостранните програми, които често са пълен кошмар”.