Кристофър Торчия от Асошиейтед прес

Връзките между Турция, най-голямата мюсюлманска страна-членка на НАТО, и Хамас, ислямистка въоръжена организация, която твърди, че Израел не трябва да съществува, процъфтяват.

Миналия месец министър-председателят на правителството на Хамас в Газа посети турския премиер в дома му в Истанбул.  Днес турският и палестинският флаг се развяват един до друг върху сграда в контролираната от Хамас ивица Газа.

Изглежда като лоша новина за Израел, чиито връзки с Турция се разпаднаха заради кървавото нападение на израелски войници срещу турски кораб с помощи за Газа през 2010 година.  Все още някои специалисти вярват, че Турция, надигаща се сила, работила с Вашингтон по проблемите в Ирак и други регионални въпроси, може да опита да насърчи Хамас да “изостави” принципа за въоръжена борба или да намали влиянието на иранските спонсори.

Те признават, че по-близко обвързване с Хамас може да разстрои турската дипломация, ако има друга война в Газа, или ако отново има ракетни нападения и бомбардировки срещу израелски цели. Израел ще се учуди, ако Турция се обърне повече към линията Хамас, отколкото към друга наоколо.

Друг спонсор на Хамас - Сирия - се опитва да потуши бунтовете и да скъса с Турция, бивш неин съюзник, която казва, че президентът Башар Асад трябва да подаде оставка. Турция казва, че няма планове за Халед Мешаал, политически лидер на Хамас, базиран в Дамаск, да се премести в Турция, въпреки че някои турски анализатори смятат, че с изявленията на правителството не е затворена вратата за идеята за представителство на Хамас в Турция.

Турция би искала да има по-голямо влияние върху Хамас като част от общата й програма за засилване на влиянието в региона. Несъмнено отказът от Сирия направи тази връзка по-атрактивна за Хамас, писа в имейл Хауърд Айсенстат, експерт по Турция в университета Свети Лорънс в САЩ.

Той обаче отбеляза, че Хамас може се окаже много изолиран заради Турция, способна да го тласка в посоки, към които Хамас не иска да отиде. Като се има предвид възможността да получава помощ от частни спонсори в Залива и от Иран, подобно безумие не изглежда вероятно в краткотраен срок.

Турция като евентуален покровител или модел за Хамас явно има много за споделяне, макар амбициите й за влияние другаде в бързоразвиващия се регион понякога да се разминават леко от очакванията. Премиерът Реджеп Тайип Ердоган е благочестив мюсюлманин, управляващ светска политическа система, която той доминира със силни изборни победи и сериозни икономически данни.

Той получи похвала от палестинците в блокираната Газа наред с острата критика на Израел. Докато турските представители подкрепят призиви за демократични реформи в отговор на народните бунтове, Иран запазва подкрепата си за Сирия и е подложен на санкции на ООН заради предполагаемата му програма за произвеждане на ядрено оръжие.

Иран казва, че програмата му е мирна, твърдение, което Турция веднъж подкрепи с ентусиазъм. Сега има дърпане по въпроса, до известна степен заради съгласието на Турция да приеме на територията си радар на ПРО на НАТО, който да предупреждава за ирански балистични ракети. Турция и Иран също така са предпазливи към намесата на едната или другата страна в Ирак, в който ври сектантско напрежение.

На дипломатическия фронт Турция и Иран се радват на топли отношения. Турция купува петрол и газ от Иран, каза Нихат Али Йозджан, политически анализатор във Фондацията за икономически и политически проучвания на Турция в Анкара.

Въпреки това има трудни въпроси под масата, каза Йозджан.

Говорителят на израелското външно министерство Игал Палмор отбеляза, че турският премиер Реджеп Тайип Ердоган е направил “много приятелски изявления” спрямо Хамас и според него е освободил организацията от отговорност за нападения срещу израелски цивилни.

Ако подходът на Турция успее да смекчи действията на Хамас, тогава ще можем да разберем стратегията, каза Палмор.

Но всъщност обратното е истина. Хамас във всичките му публични изявления продължава да следва ултраекстремиската си линия, а турското правителство се отдалечи от Израел. Така че изглежда сякаш Хамас има влияние върху турското правителство, а не обратното, посочи говорителят на израелското външно министерство.

Отношенията между Турция и Хамас излязоха наяве през 2006 година, когато делегация, водена от Мешаал, посети Анкара след победата на Хамас на палестинските избори.

По-наскоро Турция насърчи Хамас да се помири със съперническата фракция Фатах, което може да бъде ключова стъпка към някакво споразумение между Израел и палестинците. Миналата година Турция бе домакин на среща между двете фракции, които временно се договориха за избори следващата година.

През октомври Турция прие единайсет палестински затворници, които бяха сред стотиците затворници, освободени в замяна на израелския заложник - войника Гилад Шалит.

Селчук Юнал, говорител на турското външно министерство, каза, че жестът е “принос към по-голямата картина” между Израел и палестинците и е направена по писмената молба на палестинците и със знанието на Израел.

Гюлнур Айбет, университетски преподавател в университета Кент в Кентърбъри, Великобритания, каза, че Турция изглежда опитва да използва “меката си сила да убеди Хамас да действа повече като политическа партия”, което би могло да включва омаловажаването или отказа от принципа, че Израел не съществува. Тя призна, че някои фракции в Хамас силно биха се противопоставили на подобен ход.

Някои израелски медии съобщиха, че турски представители планират да отпуснат стотици милиони долари на Хамас. Турция отрича това. Тя обаче финансира изграждането на болница в Газа и подпомагане на усилията за изграждане на индустриална зона там и подобряване на инфраструктурата за бизнеса, включително текстилната индустрия и мебелната промишленост.

На 1 януари министър-председателят на правителството на Хамас в Газа, Исмаил Хания посети Ердоган по време на първото му посещение извън Газа, след като ислямистката организация завзе контрола над територията при борбата с Фатах през 2007 година. Той каза в Турция: “Ние постигнахме консенсус да работим за възстановяването на ивицата Газа”.

Хенри Барки, анализатор за Турция в университета Лихай в САЩ,се усъмни да има “наливане на пари в хазната на Хамас” от Турция, но каза, че инициативите за помощи са средствата за индиректно финансиране.

Турската подкрепа, от една страна, може да бъде модерираща, каза Барки.

Или самият факт, че имат подкрепа от турците, може да ги убеди, че няма нужда да променят линията си. Нямам отговор на този въпрос. Не мисля, че някой има отговор на въпроса. Дори не мисля, че и Хамас има отговора на този въпрос, посочи Барки./