Светлана Гамова, в. “Независимая газета”Без да произвежда оръжия, Молдова е вече лидер в оръжейните продажби за Ангола и активен доставчик на други африкански държави. Това сочат данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира /СИПРИ/. Властите на страната побързаха да се разграничат от тази информация. Политици и журналисти обаче твърдят, че още по времето на президента Владимир Воронин молдовски фирми вече са извършвали реекспорт на въоръжения, включително за Чечения, а и днес участват в полулегални схеми за “търговия със смърт”.
В Кишинев назрява нов оръжеен скандал - СИПРИ публикува изследвания, според които Република Молдова води в оръжейните доставки за Ангола. Както сочат огласените данни, през 2000-2005 г. страната е излязла на четвърта позиция в рейтинга на оръжейните износители за африкански държави (на първо място е била Русия) с 5 на сто от общия обем на доставките. През 2005-2010 г. Молдова е слязла на седмо място (водещ е бил Китай) като износител на 4 процента от въоръженията, доставени на континента. Молдовската осведомителна агенция ИНФОТАГ съобщи, че страната “през последните пет години задоволяваше оръжейните нужди на Ангола”.
В това, че Молдова продава оръжие, няма новина - още по-малко пък скандал. В скандални багри бе оцветен опитът на хора от властта да опровергаят съобщението от Швеция. Председателят на постоянната парламентарна комисия по отбраната, сигурността и обществения ред Александру Стояногло съобщи за медиите, че “не притежава данни за съществени доставки на оръжия в африкански държави”.
“Зная, че през последните 10 години Република Молдова е осъществила три сделки за продажба на оръжия, но нито една не е била сключена с държави от Африка”, каза той.
Тъкмо това, че фактът се отрича, накара мнозина да повярват в нещо, което вече открито се споменава в молдовската столица, отбеляза пред “Независимая газета” Артьом Вареница, заместник-редактор на кишиневското издание “Комерсант плюс”.
“Молдова продава оръжия, това е факт, потвърден неотдавна от историята със самолета от Либия, натоварен на молдовско летище с ракети за Армения - припомни Вареница. - Тогава властите също отричаха в началото възможността за такива доставки в един регион с неуреден конфликт (Нагорни Карабах), но по-сетне под натиска на фактите и външни министерства на други страни . . .”
По думите на молдовския журналист, Кишинев и по-рано активно е печелел пари с препродажба на оръжия. “Още през 90-те в Молдова имаше фирма с ръководител Анатолий Жосан, която движеше тези неща. Но през управлението на Владимир Воронин (президент на Молдова от 201 до 2009 г., бел. на “Независимая газета”) контролът върху тази структура бе поет от обкръжението на президента. А докато бизнесът “преминаваше” от единия към другия собственик, министър на икономиката бе днешният и. д. президент Мариан Лупу. Той едва ли не е знаел, че оръжието минава под “чадъра” на Семейството. По същото време изплува и името на Виктор Бут. Свързват го с превозите, осъществявани от авиокомпанията “Ренан” начело с някой си Гросул, член на ЦК на молдовската компартия. Комунистите бяха и все още са ръководени от Воронин. И все още се сключват оръжейни сделки. Сега обаче молдовските фирми търгуват с украински оръжия - тукашните, наследени от Съветската армия, отдавна са продадени. На Армения също бяха доставени скоро украински въоръжения”, поясни Вареница.
Това обяснява неотдавнашната реакция на Баку, след като Киев и Кишинев помолиха да им бъде продаден азербайджански газ: както писа “Независимая газета”, президентът Илхам Алиев напомни за ракетите, пратени в Карабах, първо на молдовския премиер Влад Филат, а после и на украинския президент Виктор Янукович. На Киев и Кишинев бе предложено да изчакат за газа.
Междувременно бившият министър на отбраната, бивш шеф на разузнаването и лидер на Народнодемократическата партия на Молдова Валериу Пасат разказа на “Независимая газета” за една история от 2001 г.: “Службата за информация и сигурност следеше тези процеси. Получихме сведения, че заместник-министърът на отбраната е подписал сделка за продажба на преносими зенитни комплекси на чеченските въоръжени бойци. После той го потвърди и заяви, че бил получил нареждане от министъра, министърът пък се позова на главокомандващия, сиреч президента. Образувахме наказателно дело, представители на руската Федерална служба за сигурност поискаха разрешение да разпитат лицата по делото, за да установят евентуалния получател на “пратката”, сделката бе провалена. Скоро след това ме пратиха в оставка, после и заместник-министъра на отбраната. Делото бе спряно. Ето една от сделките, но имаше и други.”.
Става дума “вероятно за частни фирми, извършвали реекспорт на въоръжения от различен тип”, заяви пред “Независимая газета” Виорел Чиботару, експерт от Женевския център за демократичен контрол над въоръжените сили. Той посочи за пример известния руски предприемач Виктор Бут, обвинен в търговия с оръжие, който “вероятно е извършвал такъв реекспорт на въоръжения и чрез компании, регистрирани в Република Молдова”. “Не бива да забравяме и подобните частни и официални фирми от Приднестровието”, допълни Чиботару.
Ето как коментира положението Виктор Литовкин, отговорен редактор на “Независимое военное обозрение” (приложение към “Независимая газета”):
“По справочни данни от открити източници, след разпадането на Съветския съюз Молдова е получила много части и въоръжения от 14-а гвардейска общовойскова армия. Сред тях са 5381-ва база за складиране на военно имущество във Флорещи, 4-ти артилерийски полк в Унгени, 803-ти реактивен артилерийски полк пак там, също и въоръженията на 300-тния гвардейски парашутно-десантен полк от 98-а гвардейска парашутно-десантна дивизия в Кишинев и на местния хеликоптерен отряд; освен това 275-а зенитно-ракетна бригада, въоръжена със зенитно-ракетни комплекси с голям обсег С-200, със среден - С-75, и с малък обсег - С-125. Плюс 86-и гвардейски морски изтребителен авиационен полк в Маркулещи с изтребители МиГ-29К.
Молдовците са се сдобили общо с около 10 основни танка, близо 300 бронирани машини от различни типове, 185 артилерийски оръдия и миномети с калибър над 100 милиметра, 3 бойни самолета и 8 хеликоптера. В началото на 90-те Молдова е била снабдена с известни количества бойна техника от Румъния. Включително с танкове Т-55. Част от тези оръжия са били унищожени по време на приднестровския конфликт. 21 изтребители МиГ-29 К са били продадени в САЩ. Към днешна дата обаче Молдова притежава по документи около 200 единици БМП и БТР, 169 артилерийски оръдия калибър 122 мм и 52 гаубици калибър 152 мм, 11 реактивни системи за залпов огън “Ураган”, към 200 противотанкови комплекса тип “Фагот”, “Конкурс” и “Щурм”, 36 броя 100-милиметрови противотанкови оръдия. Също така зенитно-ракетни комплекси С-125 и десетина хеликоптера Ми-8 и Ми-17.”
Литовкин отбелязва, че “Молдова вече е разпродала част от своите оръжия, както писа вече неведнъж “Независимая газета”, а сега явно участва като посредник в сиви, полулегални схеми за търговия с оръжия и бойна техника”.
“Някои държави заобикалят задължението да декларират оръжейните си продажби в чужбина пред Регистъра на ООН, използват сиви схеми и през няколко посредника, за да объркат международните наблюдатели, продават свои оръжия в райони и държави, където международните закони забраняват подобни доставки. Например в горещи точки, в региони с междуетнически и междудържавни конфликти. Това се споменава официално, само когато някой бъде хванат на място. Главно щом го натопи някой от конкурентите. По принцип обаче нелегалната и полулегалната “търговия със смърт” се върши без шум. От нея имат интерес всички включени в процеса властови структури, а не само продавачите, купувачите и посредниците”, добавя Виктор Литовкин.