Заплахата ІІ

Под статията ми “Делото срещу Алексей Петров: между нравствения катарзис и цирковия спектакъл”, отпечатана в сайта Фрогнюз, се мъдри един много особен постинг, който гласи буквално следното:

Оги до Еди Вторник, 7 Февруари 2012, 11:34:37

Еди, многу си смел, много си принципен, много си мъжки /доколкото ти е възможно/. Но пази се еди, пази се. Че има много лошои хора и те много лошо бият. Да не стане като с Оги, с мен де. А ти напоследък не си добре. И не моиш издържа един бой като Оги. Ха наслука

Спазил съм правописа на автора, разбира се. И той естествено не е “Оги” – под което се разбира Огнян Стефанов, който беше пребит почти до смърт, след като сивия кардинал на ДАНС Алексей Петров го нарочи за редактор на “Опасните новини” и го привика на драматичен разговор в присъствието на шефа на Отдел “Специални операции” (ОСА) към същата служба Велин Хаджолов.

Авторът най-вероятно принадлежи към тези, които са поръчвали побоя над него. И вероятно текста съзнателно е написан примитивно и неграмотно, за да може при необходимост да мине за дебелашка шега на някой троглодит – и никой да не може да подозре, че неговият автор би могъл да има научна титла – да бъде доцент например (макар че в грамотността на подобни “доценти” от УНСС човек има повече от сериозни основания да се съмнява).

Същият пише не за първи път. Преди повече от година под едно мое интервю, препечатано отново във Фрогнюз, се появи сродна гадост. Следната:

Оги Петък, 22 Октомври 2010, 01:14:57

ЕДИ МНОГО СЕ СТРАХУВАМ ЗА ТЕБ. МОЛЯ ТИ СЕ ПАЗИ СЕ. АЗ МИНАХ ПО ТВОЯ ПЪТ. И МИЙ СИ РЕДОВНО УСТАТА СЪС СЯРНА КИСЕЛИНА, ЧЕ ОТДАЛЕКО БЛЪСКАШ НА СМРАД.

Стилът е идентичен, а адресатът не случайно и в двата случая е маскиран като “Оги”. Опитват се да ми подскажат, че ще мина по пътя на Огнян Стефанов, ако продължавам да се занимавам с тях – а мога и да не издържа “един бой” като него. Намек, нарочно много различен от заканите на одиозната фигура, която е най-заинтересована да ме няма – тъй наречения Трактор, който пък (поне публично) се кани пак да ме съди и “този път” да ме вкара в затвора.

Могат да опитат, разбира се. И едното, и другото. Нали има нови попълнения елитни адвокати, че и цял английски лорд в това число. Може пък той да успее там, където покойният Иван Татарчев се провали. Могат и да ми видят сметката в някое тъмно кьоше – колко му е, мющерии за мокри поръчки винаги се намират. Особено когато самият Трактор се окаже поръчител.

Не могат обаче едно – да ме видят на колене. Не могат да ме пречупят, нито да ме откажат. Най-малкото защото е добре да се знае, че не всеки може да бъде пречупен. Тъкмо треперливата увереност, че могат да смачкат всеки, е тяхната сила. Вярата, че всичко им е позволено, че оцеляването минава през това да бъдеш глух и ням, да се правиш, че тоя пасмина не съществува, и ако случайно пътя ти се пресече с техния, да се отдръпнеш и да се снишиш, докато отминат. Само тази вяра крепи техния гангстерски свят, а не мангизите, яките бицепси, купените ченгета и ордите безмозъчни джелати. Без нея те са нищо. Без нея са прах под вятъра. И затова са толкова нервни, когато усетят, че я губят.

Номерът не минава, господа. Тепърва ще имате възможност да се уверите доколко не минава. Тепърва има да четете за себе си. Вашите много лоши хора, дето много лошо бият, всички тези шебеци и пораснали прасета вече не плашат. Можехте да разчитате на България като обетованата земя за престъпниците, убийците и техните покровители, докато беше тотален страхът, който вдъхвахте на хората. Вече не можете.