Британският и американският печат за събитията в Сирия

София, 9 февруари /БТА/
    Перспективата за пряка военна или "хуманитарна" намеса в Сирия (явна или не) за ускоряване на смяната на режима в страната изглежда все по-реална след разгрома на ООН миналата седмица и произтеклите усилия на режима да довърши опонентите си. Нещата обаче не са такива, каквито изглеждат. Най-активно намесената в Сирия чуждестранна сила не са САЩ или Великобритания, Франция или Турция, нито пък Русия, Саудитска Арабия или съюзниците от Персийския залив, а Иран, който се бори ожесточено да запази статуквото, пише британският в. "Гардиън" в статия със заглавие "Сирия на Башар Асад предлага на Иран трамплин в арабския Близък изток".
     Президентът Асад редовно споменава призрака на вражеските чуждестранни заговори и намеси, обвинявайки основно САЩ, че подкрепят "терористичните" сили. За подложеното на избиване и
посегателства сирийско население на хоризонта няма явна западна (или друга) помощ. Истината е, че, като се започне от Барак Обама, никой в западния лагер - при положение, че почтената дипломация е в задънена улица - няма идея какво да прави. Те са наясно само какво не трябва да правят -  на първо място да не се заместват в друга близкоизточна война.
     С управниците на Иран обаче не е така. Близък съюзник на Дамаск от времето на иранско-иракската война от 80-те години на миналия век, Техеран остава за Асад главен политически и
дипломатически поддръжник, доставчик на евтин петрол и - може би - ключов сътрудник в областта на ядрено оръжие. Според САЩ, Великобритания, Франция и Израел Иран е основният доставчик на
оръжие и финансов поддръжник на режима и оръжейния поток към Сирия продължава да тече в нарушение на санкциите на ООН. Сирийската опозиция, целенасочено или не, се бори не само с
Асад, а и с иранците.
    Според някои хора в Израел това е златна възможност, но съзирайки евентуалните неудържими последици, западните правителства, които иначе заклеймяват режима в Дамаск, предпочитат на практика, мъдро или малодушно, да не предприемат нищо, тъй като цената на прокарана отвън смяна на режима в Сирия би била твърде висока, допълва вестникът.
    Ако някой се е съмнявал в безмилостната решимост на президента Башар Асад да запази здравата си хватка над Сирия, жестокостите на тежката артилерия в Хомс би трябвало да разсеят илюзиите му, посочва в. "Дейли телеграф". Великобритания и водещите западни сили умуват върху нова политика към Сирия. Те трябва да започна обаче с една недвусмислена молба - хуманитарните агенции трябва да бъдат допуснати в Хомс, за да помогнат на пострадалите. Великобритания може да смята за
невъзможно да се споразумее с Русия и Китай по въпроса дали Асад трябва да остане на власт или да си върви, но ние със сигурност можем да се обединим зад простото искане Червения полумесец и
други хуманитарни организации да получат възможност да помогнат на подложения на ожесточени атаки град. Това няма нищо общо с военна интервенция или въоръжаване на бунтовници. Единственият мотив тук би трябвало да бъде чистата хуманност, подчертава всекидневникът.
    Докато от Сирия вече дни наред идва информация за атаки с танкове и друго въоръжение над няколко основни бунтовнически области, руският първи дипломат заяви, че международната общност
трябва да даде на правителството на Асад повече време да води диалог с опозиционните организации, чийто бунт се опитва да смаже, отбелязват "Вашингтон пост" и "Ню Йорк таймс". Руските лидери се опитват да парират международната критика, че не правят нищо ефективно, за да спрат кръвопролитията, заявявайки, че усилията на Москва са далеч по продуктивни и балансирани от плана на Запада и арабските страни. На този фон "Ню Йорк таймс" цитира думите на жител на град Забадани: "Няма живот, няма комуникации, няма хляб, нито болници. Имаше Забадани, но вече го няма, има само разрушение".
/Десислава Иванова/