Опроверганото юначество на Бойко Борисов

Повод за него стана трагедията в село Бисер. След като се скъса язовирната стена и триметрова приливна вълна помете селото, българският премиер лично се завтече на помощ, както е правил и друг път в подобни случаи.

Този път обаче драматизмът на неговия жест беше особено впечатляващ, тъй като се завтече не как да е, а на борда на един от военните въртолети “Кугър”, купени от България за не особено скромната сума от 383 милиона евро. Което би било напълно в реда на нещата, ако не беше едно обстоятелство, публично подчертано от него в поредица от теллевизионни интервюта – което превръща този полет в рискова и самопожертвувателна акция.

“Проблемът е, че "Кугър"-ите, за които дадохме толкова много пари, нямат обледенителни системи.” – каза тогава Бойко Борисов. “Такива хеликоптери са поръчали и платили – за над 400-500 млн., над половин милиард сме дали за хеликоптери, които просто могат да летят в пустинята и само лятно време можем да ходим до морето с тях. В снежно време, хеликоптерите не могат да бъдат използвани. С риск за пилотите, Господ да ни пази, дано успеят да стигнат.”

Той даде ясно да се разбере, че е поел лично риска със заповедта си военните въртолети да излетят – и че е пътувал на борда на един от тях, споделяйки опасността с пилотите – за да докаже, че е възможно те да летят и да изпълнят насъщните спасителни акции – въпреки техническата им непригодност за това изпълнение.

Това е рисково решение – най-малкото защото когато един премиер рискува живота си, това не е само и точно личен риск – това е риск и за държавата, която управлява. А също и защото рискът е споделен: тъй като премиерът рискува не само своя живот, но и този на пилотите, излетели по негова заповед.

Както е добре известно, “Кугър”-ите участваха в спасителните операции – и благодарение на тях бяха спасени два човешки живота. Дори и само за това куражът на българския премиер следва да бъде адмириран.

Следва – ако не беше една дребна подробност, която в някакъв смисъл вгорчава желанието за адмирации, тъй като внася в тези трагични събития един доста абсурдистки акцент. Оказва се, че българският премиер не познава една основна и много скъпо струваща бойка екипировка на българската армия – чието закупуване впрочем неведнъж е интерпретирал в негативен план. И се оказва, че рискът, който е поел със самата заповед – и при който лично е заложил на карта собствената си сигурност, съвсем не е бил толкова голям, колкото ни го представи самият той пред  медиите.

Извикан да отговаря на актуален въпрос по време на парламентарния контрол, министърът на отбраната Аню Ангелов заяви, че: “Всички вертолети "Кугър" в момента имат и са доставени с противообледенителна система. Ограниченията за използване според сезона няма, защото те са сертифицирани да изпълняват работата си в температурен диапазон от +50 до -30 градуса.”

По време на трагедията в село Бисер термометрите показваха доста над минус тридесет градуса. Поради което разминаването между твърденията на министър-председателя за непригодността на въртолетите и съответно за рисковете, които той лично бил поел, и опровержението на неговия министър, може да има само две възможни обяснения. Или Бойко Борисов в качеството си на премиер си позволява да говори компетентно за неща, които не познава – или преувеличава собствените си подвизи, за да извлече от трагедията