в. “Файненшъл таймс”, 8 февруариНовият румънски премиер Михай Ръзван Унгуряну казва, че ще води правителство, което се нуждае от обществено доверие. Той замени някои министри от управляващата партия в старото коалиционно правителство с нови, по-млади политици. Но възстановяването на доверието на избирателите ще изисква повече от смяната на няколко лица. Ще бъдат необходими дълбоки усилия за реформиране на политическа и съдебна система, все още смятана за връзкарска и корумпирана две десетилетия след свалянето на Николае Чаушеску. Протестите, които заляха Румъния през последните седмици, изненадаха политиците и може би помогнаха за свалянето на предшественика на г-н Унгуряну - Емил Бок. Те бяха разпалени отчасти от недоволството от румънската програма за икономии - цената на 20 милиардния заем от МВФ и ЕС. Двуцифрените орязвания на заплати и бонуси тежко удариха втората по бедност страна в ЕС.
До миналия месец румънците бяха пример за понасяне на болка. Но при ограниченията, сред народа се поражда чувството, че политическият елит не е споделил страданието. Макар президентът Траян Бъсеску да спечели две поредни победи на президентски избори с антикорупционна платформа, първата важна присъда дойде едва миналия месец, а продължава да се говори много за политически клиентелизъм сред всички партии.
Румъния и България бяха приети в ЕС под условие да приемат следене на усилията в борбата с престъпността и да наложат правов ред. Доклад на ЕС тази седмица показва, че все още много трябва да бъде направено, макар Румъния да се е справила по-добре от България.
Падането на предишното правителство може би е свързано също толкова с политически сметки, колкото и с уличните протести. То ще даде на управляващата Демократично-либерална партия време да възстанови своята намаляваща популярност преди изборите по-късно тази година, като същевременно се дистанцира от мерките за икономии. Но ако това е единствената цел, това е погрешна цел. Трябва да има значителни усилия от всяко ново правителство да лансира правовия ред и прозрачността, основите на стабилно общество. Формалните процедури на демокрацията, като свободни избори, не са достатъчни. Има урок и за други страни в региона като Македония, Сърбия и Черна гора. Както и Румъния, те се опитват да се справят с икономическата криза в Европа. Доста трудно е да правиш напредък, когато външната икономика се препъва. Но това ще бъде една изгубена битка без продължителни усилия от политическите класи да създадат прозрачна политическа, съдебна и бизнес култура.