Обеднелите български богаташи

Анализ на Мирела Иванова:

Наскоро приятел-юбиляр събра на празника си доста хора, една разпаднала се от години общност, тъй да се каже. Не всички можахме да се познаем от пръв поглед, бяха големи вълнения и добронамерени сантименти. Съвсем наум си дадох си сметка колко разделителни социални линии вече минават между този веселящ се на тържеството народ. Повечето от присъстващите май бяха изплували до вече затъващата в дългове средна класа, присъстваха и стабилно замогнали се, но също така и стабилно обеднели люде.

Състоя ли се и как точно се състоя в България митичната средна класа, устойчив икономически и ценностен темел на всяко демократично общество? Кого включи и кого изключи тя във времето на несвършващ преход, последван от криза? И защо нейните представители от големите градове днес очертават профила на затъващия длъжник?

За цената на лесните пари

Обяснения колкото щеш: общи и частни. Случайният, криминален или абсурден начин, по който забогатяха разни безобразници, им изигра лоша шега. Побързаха да се запишат със златни писалки в редиците на заможността и да инвестират лесните пари в материални знаци на криворазбрания престиж: милиони се закопаха в мутробарокови къщя, материализираха се в джипове и яхти, в луксозни лиготии, които също искат поддържане.

Но това бе най-елементарният случай – в по-сложните мнозина от тези юнаци не притежаваха капацитет на предприемачи, на мислещи в перспектива или можещи, за да инвестират правилно, да планират разумно, да развиват бизнеси, да работят и да създават работни места.

Разбира се, от икономическата криза пострадаха и мнозина, хвърлили кански усилия в почтен и добре премислен, постигнат стъпка по стъпка успех: малките им предприятия съвсем се смалиха, но продължават да произвеждат, екстрите на битието се свиха, но нещичко хартиса и те продължават да надграждат, или поне да оцеляват, с неуморно търпение.

Освен неволята, да повикаме и здравия разум

Да не забравяме и факта, че в България липсва предвидимост, днес управляват едни, утре други, днес си “наш човек”, утре не си, а партийната обвързаност тук е бонус, а не минус, както е редно да бъде в нормалните икономики. Но най-важното: да не пропускаме манталитета, обобщен в поговорката “На гол тумбак – чифте пищови”. Тъкмо с манталитетните щрихи е очертан профилът и на затъващата средна класа – хора, достигнали висок стандарт и изтеглили огромни кредити, за да го крепят и демонстрират.

На онова гореспоменато тържество срещнах човек, който ми разказа набързо двайсетте години, в които не се бяхме виждали, горе-долу така: “Почти съм закрил фирмата, оставих само двама служители, но не се оплаквам. Построих си чудесна къща, обиколих най-екзотичните места по света, карах най-хубавите коли и обичах прекрасни жени.” Направо онемях.

А сега какво да кажа, освен че ми се иска на днешния Трифон Зарезан и Свети Валентин едновременно да си пожелаем и много любов, но и една изплуваща от дълговете и потребителските си обсесии, здравомислеща и здраво работеща средна класа, за да са устойчиви икономическите и ценностни основи на обществото ни, и накрая да полеем пожеланията си с хубаво българско вино. Стана патетично, но нали са празници?