Нова газова отрова за индустрията

Индустрията отново попада под газовия удар на държавния монополист "Булгаргаз", след като дружеството обяви прогнозата си за повишаване цената на природния газ с близо 27% от началото на април. Това означава, че цената за 1000 куб.м газ ще бъде 786.43 лв. без ДДС, което е увеличение от 166.27 лв. Окончателното предложение за промяна ще стане ясно на 9 март, когато дружеството трябва да го внесе за одобрение в енергийния регулатор. Ако "Булгаргаз" запази искането си, а ДКЕВР го одобри, само за година синьото гориво ще отчете 45% поскъпване.

Загуби в името на топлофикациите

Разговорът за цената на горивото се случва по четири пъти в годината, на всяко тримесечие и винаги протича по един и същ сценарий. "Булгаргаз" иска по-голямо увеличение, ДКЕВР предлага по-малко, крайната цена е някъде по средата, а в ролята на губещи традиционно са големите потребители на природен газ – компаниите от сектор индустрия. Бизнесът понася негативи като по-високи разходи, липса на предсказуемост за всяка следваща промяна и най-вече безалтернативност на доставките. Държавно определяната цена на газа прави българските компании силно неконкурентоспособни.
Априлското повишение има връзка и с отоплителния сезон. "Прави се социална политика с парите на индустрията. В сезона на парното, т.е. до април, цените се държат ниски с малко увеличение. После предприятията плащат недостига на приходите при "Булгаргаз", коментира Антон Петров, регионален представител на "Виохалко груп" и председател на Българската асоциация на металургичната индустрия. Според него това е престъпление срещу индустрията. "Убиваме производството, което движи икономиката и плаща заплатите. Вместо да прави социална политика, държавата трябва да мисли за алтернативи", каза още Петров.

Безспорно "Булгаргаз" понася големи негативи от натрупаните огромни дългове от топлофикациионните дружества най-вече в София (със задължение около 170 млн. лв.), но и в Шумен, Бургас, Враца, Плевен. Именно увеличаването на цената обаче е част от начините за компенсиране на тези загуби, но за сметка на индустриалните компании.

"Средната цена в Европа на доставките от "Газпром" е 375 долара за 1000 куб.м, и при поисканото от "Булгаргаз" вдигане на цената (бел. ред. до 530 долара) България спокойно може да кандидатства за книгата "Гинес" за държава с най-скъп газ", коментира Васил Александров, съсобственик в "Агрополихим". Торовият завод полза природния газ като суровина и пиковият сезон е точно пролетта. "Като не може да понесем увеличението, ще спрем. И така ще е, докато има монопол", допълни той.

Доводите на "Булгаргаз"

Като причини за поскъпването от "Булгаргаз" посочват нивото на котировките на алтернативни горива на средиземноморски борси, както и съотношението долар - лев. И при двете групи фактори се наблюдава постоянна тенденция към повишаване, отчитат от компанията. Според дружеството допълнително влияние върху поскъпването оказва и преминаването на подземното хранилище в Чирен към попълване на използваните през настоящия отоплителен сезон запаси. За пореден път държавната компания се оправдава и с регулатора - ДКЕВР         

Тъмната страна на цената

Цената на газа се определя по формула, която зависи от пазара на петрол и тежки горива в Средиземноморието. В нея обаче влизат и компоненти като количеството газ, което се купува директно от "Газпром" по цени съгласно подписаното споразумение. При последното договаряне от края на 2006 г. тогавашният министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров уверяваше индустриалните фирми, че с руската компания е договорен график за плавно повишение на цените. Според него общото поскъпване на газа трябваше да е 40% до края на 2012 г. На практика обаче въпросният максимум беше достигнат още през третото тримесечие на 2008 г. Във формулата за определяне на цената участва и количеството, което "Булгаргаз" получава на бартер срещу транзита през България, както и това, използвано от газохранилището в Чирен. Накрая към всички тях се добавят и минималните добиви на газ в страната. Всичко това прави определянето на цената непрозрачно, а необоснованото й вдигане на всеки три месеца се превръща в огромна тежест за бизнеса. Сега предстоят нови преговори с "Газпром" и надеждата на индустрията е, че този път държавата ще намери пазарния и прозрачен начин за изчислението й.