ДРУГАРКАТА РАЗУМОВА КАТО НЕ ЧОВЕК, А ЖЕЛЯЗО

Да предупредим непредубедения български читател, че присъствието на думата «разум» в името на нашата героиня няма нищо общо с действителността. За повече убедителност в това предупреждение ще кажем, че другарката Разумова е  руски комунист - и то какъв, а както знаем думите «разум» и «комунизъм» са диалектично взаимоизключващи се. Ще кажете, защо е нужно да ходим чак в Сталинска Русия да се убедим, след като си имаме примери като Гоце или Станишев и всичките там останали сталинисти, макар че вече не посещават за поклон паметника на Червената армия. Ще ви кажа защо.

Първо, другарката Разумова е свързана по особен начин с България. В далечната епоха на тридесетте години когато Сталин е разгонил цялата болшевишка миазма на Коминтерна, както и всички стари болшевики и всички, които са се съмнявали в неговото управление и в правотата на партията, Разумова е само една малка буболечка от огромния партиен апарат. Та това, което привлече окото ми към нейния случай, беше писмото, което е написала до нашия роден Георги Димитров, озаглавено така:

До ЧЛЕНА НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА СССР

ГЕОРГИ МИХАЙЛОВИЧ ДИМИТРОВ,

МОЛБА ЗА ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ НА СЛУЧАЯ

От затворник А.Л.Разумова  в изправителния трудов лагер Ухта в Коми ССР

Затворник Разумова, читателю, е яла бой на разпит цели тринадесет месеца, без да й кажат за какво я бият. Просто я бият за престъпленията й и макар че не й казват за какви точно престъпления, от нея искат да си признае. Нещо от сорта на «1984»:

- Колко прави две и две?

-Четири.

Бой, бой, бой, бой, бой...

- Колко прави две и две?

- Четири.

Бой, бой, бой, бой, бой...

- Колко прави две и две?

- Колкото каже партията.

А сега да видим как са я били. Излишно е да ви казвам, че са я били като тупан, заедно с подигравките и униженията. С две думи казано, спукали са й гьона от бой. «Някои от разпитите – казва тя – продължаваха по единайсет дни без прекъсване, а други по три дни с прекъсване за 15-20 минути за ядене».  

Бой, бой, бой, бой, бой и после 15-20 минути за ядене! И после пак бой! Човек не може само да яде бой, без да яде, я! Или както казва комунистическия лозунг: «Тук, значи, има организация и бой! Лабаво нема!»

«През всичкото това време аз трябваше да стоя права без да спя – казва тя. Халюционирах, краката ми се подуха толкова много, че не можех да ги мръдна. Физическите мъки обаче не ме пречупиха. Най-тежки бяха моралните мъчения!»

Тоест да си признае, че е шпионка, че е троцкистка.

«От мене искаха да подпиша признания, които те бяха написали, но аз отказах. След това ме държаха единадесет дена без да спя, а през нощта ме биеха. Биеха ме с крак от стар стол и ме блъскаха с юмрук в гърдите. Оставиха ме в килията за една нощ и после подновиха разпитите. Не вярвах, че съм в Съветския съюз. Исках да се самоубия...»

Но, както казва поетът, «устата сгрешила, сама промълвила: признавам...» И Разумова признала. А след признанието – писане на молби за преразглеждане, за конспираторите, за шпионите и за троцкистите, които са проникнали партията и КГБ и са позволили тя, верната комунистка, да бъде подложена на такива мъки!

Петнайсет години лагер с принудителен труд, от които тя излежава шестнадесет. Вярна на партията си, в лагера тя редовно преизпълнява нормата си. Пускат я в 1955 и живее още почти 20 години. И бачка. И вярва в любимия й Съветски съюз. Също като българите, за които писахме наскоро в «Как Сталин е пекъл на скара българските комунисти». Тук може и да не съм прав – никой не е питал тия кучовци след толкова бой колко са обичали Съветския съюз.

Сега вече знаете защо, колкото и да ми се иска, ако се стигне до бой с почивки за ядене, другарите Станишев и Гоце не могат да се намажат и на малкото пръстче на другарката Разумова.

Колкото до нашия Георги Михайлович Димитров, ЧЛЕН НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА СССР, той е получавал стотици такива писма с оплаквания и молби за амнистия от български и други комунисти. Нали за такива заслуги и за високия му пост в Съветския съюз, ние в протекторат България, сме му построили мавзолей и сме го препарирали като фараон!