Принципът проба-грешка

АКТА ни се размина. Засега. Правителството, което на тъмно и без дебат подписа този документ, сега оттегля подписа си, защото...

Защо е големият въпрос, който трябва да си зададем. Плюс неизбежното негово продължение: може ли да се управлява една държава на принципа “проба – грешка”?

Преди АКТА беше шистовият газ. България се оказа единствената страна в света, която забрани не само добива, но и проучванията на неговите находища. Българите казаха: добре ни е така – да плащаме на монополиста Газпром най-високата цена за природен газ в Европа. Казаха: нямаме нищо против сметките за парно през зимата, които принуждават пенсионерите да студуват, навлечени с пуловери и пъхнати под вехтите си одеала.

Сега – покрай шумотевицата около АКТА – се оказва, че май не било съвсем така. И че – както находчиво спомена Иво Инджев – закланата шистова кокошка може да влезе в реанимация.

Да припомням ли сродни предишни мятания? Случаите, в които правителството сутрин твърди едно, а следобед – точно противоположното? При което не става дума за някакви дребни подробности, които могат да бъдат сгрешени. Става дума за проби – грешки от типа на “Непременно ще строим Белене!” и алтернативната констатация, че някой бил налял милиард и нещо в един гьол.

Разбира се, виновни има винаги. И още повече се разбира, че виновните никога не са в редиците на управляващите.

И сега за АКТА се оказа виновна тройната коалиция. Не че е невинна; премиерът е прав поне в едно отношение – неморално е да протестираш срещу това, което сам си договорил без всякакви възражения – което на българската левица й се случва твърде често.

Само че не е особено морално и една правителство да замазва собствения си подпис с обяснението, че някой от министрите му недоразбрал за какво точно става дума – с каквото обяснение доблестно пое вината върху себе си Трайчо Трайков. Все пак става дума за международна договореност, обсъждана в течение на четири години на ниво ЕС. Подобно незнание и неразбиране прилича на най-абсурдния прецедент в последно време: държава, която не знае колко са й язовирите и кой отговаря за тях.

Трайчо Трайков беше пощаден, а премиерът отново се влуша във “волята на народа”. Прочее можем да въздъхнем с облекчение.

Или по-точно бихме могли, ако не съществуваше възможността и самият отказ от АКТА да се окаже решение, взето по принципа на пробата и грешката. Защото в него се съдържа и този добре познат от социалистическото минало елемент: да се поснишим, да поизчакаме, за да видим накъде ще задуха вятърът. Безкрайно интересно е какво ще направи България, ако Германия внезапно промени мнението си? Ако ЕС целокупно реши да утвърди АКТА? Може би ще прегърнем с ентусиазъм този феодален пакт – и ще забравим за вините на тройната коалиция, но пък ще обвиним левицата, че в своето настоящо несъгласие се държи антиевропейски?

Що се отнася до гласа на народа – мисля, че този тип вслушване е резонно и обяснимо. При протестите, проведени в 17 български града, се срещаха и плакати с надписи като: “Приемате АКТА – губите изборите”.