Играта свърши, скъпи гърци!

Еврокризата навлиза в нова фаза. Досега гърците се правеха, че искат да се реформират, а Европа се правеше, че им вярва. Само че тази игра свърши. Защото в Гърция изглежда забравят, че и в страните-кредитори има избиратели, които не са готови да се съгласяват с всичко. И чието търпение - както и търпението на политиците - се изчерпи.

Една нова Европа

Не, в Гърция продължават да се изживяват като жертви и да търсят вината за батака, до който се докараха, в чужбина. Специално при германците. Вместо благодарност, че превеждат на Атина пари на германските данъкоплатци, германските политици трябва да търпят обиди. "Кой е г-н Шойбле, че ще обижда Гърция? Кои са холандците? Кои са финландците"? -пита видимо разгневен гръцкият президент Папуляс. Ами, много просто: това са онези, които в момента подържат платежоспособността на Атина и очакват този път тя да изпълни своята част от сделката.

Ставаме свидетели на края на онази Европа, която познавахме от десетилетия. Досега богатството на могъщите страни се разпределяше чрез структурните фондове между по-бедните страни. Същевременно богатите стояха на заден план, за да не възникне впечатлението, че се месят във вътрешните работи на другите.

Резервоарът се изчерпа

Изведнъж обаче установихме, че сме обвързали нашите политически и икономически съдбини с нации, които познаваме много малко, чиито вътрешни механизми са ни съвсем мъгляви и чиито византийски прийоми ненавиждаме. Доскоро проектът Европа бе белязан от доверие и добронамереност към партньорите, към които се добавяше и голяма доза незнание. Жертва на сегашната криза стана и този резервоар от доверие.

Сега се слага край на европейския принцип на ненамесата. Меркел се включва във френската предизборна кампания и агитира за Саркози. Идеята, парите за Гърция да бъдат паркирани на специална сметка и да се изплащат малко по малко в зависимост от поведението на гърците, също е елемент от новата линия. Две години след избухването на гръцката криза евро-страните проумяха, че трябва да се намесят активно в тази страна, ако искат да предотвратят още по-тежка катастрофа. Защото нефункциониращата политическа сисема на Гърция не е в състояние да се справи с тази задача.

Това, на което ставаме свидетели сега в случая с Гърция, е намеса на кредиторите, породена от острата необходимост за управление на разразилата се криза. В перспектива обаче изглежда, че нито брюкселската централа, нито европейските икономически гиганти имат имперската воля да поставят под перманентно наблюдение проблемните страни от ЕС, съчетано с неспирен натиск за реформи. А това е необходимо, ако искаме проблемните страни да се стабилизират, а по-добре управляваните нации да не трябва да страдат от грешките на по-зле управляваните.