Трактор Story ІІ.: Алексей Петров и националната сигурност на България

Фактът, че българският Октопод се е оказал не само агент на българските служби за сигурност, но и определящ фактор в работата на ДАНС – най-могъщата и най-отговорната от тях – е едно от най-скандалните обстоятелства, свързани с делото срещу него.

Нещо повече – публична тайна е, че Алексей Петров не без основание е имал самочувствието на наместник на министър-председателя Сергей Станишев и застъпник на неговите интереси в тайните служби – а и самите офицери от ДАНС са гледали на него като на такъв – поради което службата практически е била управлявана от него, а нейният официален директор Петко Сертов е играел роля, сродна с тази на зиц-председателя Фунт от “Златният телец” на Илф и Петров.

Поставянето му на тази позиция и одаряването му с подобни пълномощия е – меко казано – необяснимо. Най-малкото защото точно преди да бъде назначен в ДАНС като персонален съветник на Петко Сертов, той е основното действащо лице в един от най-грандиозните скандали, свързани с МВР, тайните служби и националната сигурност на страната ни.

Става дума, разбира се, за знаменитата тайна среща на тогавашния министър на вътрешните работи Румен Петков с тъй наречените “братя” Галеви – за която депутатите от комисията по национална сигурност научиха от думите на Ваньо Танов, бивш шеф на НСБОП.

Нека припомня, че тази среща и най-вече институционалния потрес, който тя предизвика, доведе до оставката на Румен Петков – смятан за непоклатима фигура в управляващата БСП – и за проводник на интересите на президента Първанов в правителството на тройната коалиция. Въпреки изключително силните си позиции той бе принуден да подаде оставка – и при заявяването на същата не пропусна да намекне, че се чувства предаден от своите.

Тази среща бе организирана не от друг, а именно от Алексей Петров. И бе проведена на негов терен – на басейна “Спартак”. От думите на Танов стана ясно, че агенти на НСБОП са се канили да запишат разговорите между Трактора и дупнишките феодали – но като са видели как самият министър на МВР пристига за срещата, моментално са се отказали от каквито и да било записи.

Забележете обаче парадокса: министърът на МВР, ключова фигура в управляващата партия, бива отстранен заради тази нерегламентирана среща с видни представители на гангстерския свят – а офицерът под прикритие, който е домакин на тази среща и който очевидно е неин инициатор, не само че не бива санкциониран, но бива... повишен. От НСС, където вече не може да пребивава като служител на оперативно внедряване, тъй като е разконспириран (и то от своя министър – който публично ожалва чудовищната неблагодарност и рисковете, на които подхвърлят този достоен офицер, служил – забележете – на четири правителства), той бива назначен в ДАНС, като съветник на директора на службата – но с тайни правомощия, които далеч надхвърлят тази му позиция.

Сред тях са и някои просто парадоксални: той оглавява контактната група, която синхронизира работата между ДАНС и прокуратурата. Той разпорежда и извършва съвсем директна оперативна дейност, каквато изобщо не е в неговите правомощия като съветник. Според някои сведения дори е бил готвен за ръководител на всички оперативни мероприятия на агенцията, но тази амбиция се е провалила поради много острата реакция на тайните служби в съюзнически на България страни.

Тук логиката се къса. След като за едно и също действие министърът на вътрешните работи си подава оставката, а подчиненият му офицер на прикритие бива назначен на много по-висша и отговорна позиция, то очевидно за някого той е бил по-важен от някакъв си Румен Петков. Остава обаче да си отговорим на въпроса свързана ли е била тази важност с националната сигурност на България, за която всъщност работи ДАНС – и ако не е била, то с чии интереси е свързана кариерата на Трактора в тайните служби на страната ни – и от какъв характер са били тези интереси.

В това отношение са възможни две хипотези. Първата предполага, че самата среща на Румен Петков с Галевите е била оперативно мероприятие, разработено от Алексей Петров – чрез което е пожертван и отстранен неговият министър. Нека припомним, че в тези години Сергей Станишев имаше един основен противник в редовете на БСП – и това беше именно Румен Петков. Първо – защото беше основният проводник на интересите на президента Първанов в БСП, и второ – защото благодарение на неговата позиция на вътрешен министър цялата “чувствителна” информация на тайните служби течеше не към “Позитано”, а към “Дондуков” 2.

Това не беше особено приятна ситуация за младия червен лидер. Още по-малко пък за интимно близките му задкулисни играчи от типа на Росен Карадимов. И именно, за да обезсилят Румен Петков, те измислиха ДАНС – като възможност да измъкнат НСС от ръцете на вътрешния министър и да поставят една глобална служба с много широки правомощия и възможности под прякото подчинение на министър-председателя.

Реалните финкции на тази служба, разбира се, съвсем не бяха свързани само с националната сигурност. От не по-малко важно значение за управляващите беше възможността тази служба да контролира контрабандните канали и да пренасочва част от постъпленията към черни партийни каси, а навярно и към нечии частни джобове. И не на последно място – възможността да играе ролята на политическа полиция. Сиреч – да “слуша” опонентите и да им погажда мръсни номера.

За целта хрисими чиновници като Петко Сертов очевидно не вършеха работа. Нужен беше силов играч с познания и авторитет в престъпния свят – и от тази гледна точка Алексей Петров наистина би могъл да бъде полезен.

Втората – и според мен по-малко вероятна хипотеза предполага, че самото създаване на ДАНС е било обект на дълги вътрешнокоалиционни пазарлъци, в които различните партии в тройната коалиция са настоявали да бъдат представени в агенцията по съответен и отговарящ на политическата им тежест начин (може би по формулата 3-5-8).

Като разполагаща с най-голяма квота БСП е трябвало да се пазари на два фронта – тъй като за контрол над ДАНС е пледирал и архитектът на тройната коалиция – Георги Първанов. В хода на тези спорове се е стигнало до търсене на фигури, които в еднаква степен да се ползват с доверието и на двата центъра на власт в левицата – в лицето на президента и премиера. Като такива са били излъчени Петко Сертов и Алексей Петров – като единият е трябвало да представлява агенцията, а другият – да движи онази част от оперативните й дейности, които не са за пред хората.

Какви са били тези дейности “не за пред хората” ясно личи от скандалната разработка “Галерия” – започната по повод анонимния сайт “Опасните новини”. Същата е открита уж по искане на Петко Сертов, но основните оперативни работи по нея са движени от Алексей Петров и неговата ОСА – включително и нерегламентираното и недокументирано привикване на Огнян Стефанов в ДАНС – дни преди да бъде пребит почти до смърт.

По тази разработка са подслушвани журналисти и политици – включително и пряко отговарящата за парламентарния контрол над ДАНС Татяна Дончева – а за самочувствието на самия Трактор можем да съдим по факта, че вестникът, създаден специално да обслужва неговите интереси (при това с участието на говорителката на ДАНС Зоя Димитрова), се нарича именно “Галерия”.

Дребната, много дребна подробност е, че сайтът “Опасните новини” е насочен преди всичко към неговата собствена дейност – и че в него много подробно се описва и продухването на контрабандните канали, и рекетът над митничарските служители, и провежданият от него “инструктаж” на главни редактори на ежедневници – и ред още пикантни подробности от неговото битие като служител на ДАНС.

Големият въпрос е – какво е правил иначе Алексей Петров в ДАНС, а и изобщо в системата за национална сигурност на страната ни. В обвинителния акт по неговото дело, водено за създаване на организирана престъпна група, рекет, опит за убийство и други престъпления, има цял раздел, посветен на този въпрос – “Раздел втори: Обстоятелствена част относно работа на обв. АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ

в МВР и ДАНС».

От него става ясно как този гангстер е станал агент под прикритие. Формално ето как:

«На 23. 02.2001г. обв. АЛЕКСЕЙ ИЛИЕВ ПЕТРОВ бил назначен катоексперт в "Оперативно внедряване", с Личен код 026, в направление "В" "Икономическа сигурност", Сектор "В-1" при Дирекция национална служба "Сигурност" - МВР, като му е присвоено звание "капитан от МВР". Това е станало със Заповед на министъра на вътрешните работи ЕМАНУИЛ ЙОРДАНОВ, по предложение на генерал-майор АТАНАС АТАНАСОВ, директор на Дирекция национална служба " Сигурност" - МВР. В предложението /том "кадрово и работно дело" л.15/ е записан мотив за предложението "Същият се явява изключително подходящ за НСС с оглед на поддържаните от него много добри контакти с оперативно интересни лица, носители на интересуваща службата информация по линия на застрахователния (пазар и на инвестиране на крупни обекти от чужди граждани).»

Днес тъкмо това обстоятелство се използва и от неговата защита, и от свързаните с него институции – за да се подчертае легалността на неговите дела – но и с точнто обратната цел – за да демонстрират свързаните с него висши държавни мъже, че нямат нищо общо с тази фигура – такава бе защитната реакция на бившия президент Първанов – който на последната си пресконфереция като такъв отпрати журналистите, задаващи неудобни въпроси, към отговорните за това назначение лица. Истината обаче е малко по-различна, което ясно личи от друг пасаж в същия раздел:

«Свидетелят АТАНАС АТАНАСОВ в разпит от 30.03.2010 г. разказва, че ръководителя на направление "В" в ДНСС, свид. НИКОЛАЙ НАЧЕВ, му съобщил, че главния прокурор Никола Филчев" ... е настоявал по тайния щат на НСС да бъде назначен Алексей Илиев Петров. Този човек до този момент не познавах лично. В службаmа имаше данни за Петров, които представляваха известен оперативен интерес. Начев ми каза, че пред него Никола Филчев изложил аргументация в подкрепа на назначаването на Алексей Петров, тъй като последният бил полезен на прокуратурата във връзка с някакви разследвания, но нямайки юридическо образование, не би могъл да бъде назначен там ...”.

Начев между впрочем потвърждава, че именно той е проучил и предложил Алексей Петров като офицер по оперативно внедряване. Нещо повече – именно той е бил и неговият наблюдаващ офицер. По една случайност Начев е основният застъпник на интересите на главния прокурор Филчев в НСС – за което ясно говори обстоятелството, че е автор на ДОР “Комбинатор” – с което се прави неимоверно мерзък опит да бъде набеден основният противник на Филчев в редиците на магистратите – висшият прокурор Николай Колев, който по-късно, когато скроеният от Начев план не успява, бива разстрелян на улицата. По-късно – вероятно пак по една случайност – името на Начев е замесено и в незаконните разработки “Гном” и “Моряк”, по което с подслушвани политици, магистрати и журналисти – включително бившия негов шеф ген. Атанасов и моята скромна личност. И накрая – пак по една случайност – същият този Начев бе сред първоначално арестуваните по делото Октопод – а иначе се подвизава като изпълнителен директор на "ЛЕВ ИНВЕСТ"АД, фирма в структурата на "Лев Корпорация».

Не по-малко интересни са обаче и други някои подробности, свързани с пребиваването ва Трактора в НСС. След като свършва мандатът на правителството на Иван Костов и ген. Атанасов напуска НСС, Алексей Петров не само че остава в службата, но и бива награждаван. Със заповед на Директора на НСС - МВР генерал - майор Чобанов от 05.06.2002г. той е преназначен на същата длъжност в "Оперативно внедряване", с Личен код 026, в направление "В" "Икономическа сигурност", Сектор "В-5". След това пък със Заповед на Министъра на вътрешните работи ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ от 28.06.2002г. е награден с почетен знак на МВР - III степен. Като при това в кадровото му дело не се пазят документи, от които да е видно какви са били мотивите за наградата.

На 14 август 2002 г. обаче срещу него е извършен атентат, което до голяма степен демаскира и преките му връзки и зависимости от престъпния свят. (Причините за този атентат са друга опера, за която тепърва ще стане дума.) Това принуждава министърът на МВР Георги Петканов да издаде две заповеди, от 28.01.2003г. и от 26.03.2003г., за освобождаване на Алексей Петров от служба в МВР, на основание чл. 253 ал.1 Т.6 от ЗМВР, поради съкращаване в щата. Заповедите обаче не са връчени, като и този път в кадровото дело не се съдържат документи, от които да е видно какви са били причините за това. Това невръчване впрочем е осигурено чрез класическо клинчене: Алексей Петров просто излиза в болничен и го удължава периодично – до изчерпване на мандата на царското правителство.

С идването на власт на тройната коалиция заповедта за съкращение е забравена – и неговият просперитет продължава. Със заповед на Директора на НСС - МВР генерал - майор Иван Чобанов от 18.11.2005 г. той е преназначен на същата длъжност в "Оперативно внедряване", с Личен код 026, в направление "А" "Икономическа сигурност", Сектор "А-1".

Със Заповед на Министъра на вътрешните работи Румен Петков от 26.09.2006г. е назначен на длъжност "разузнавач II степен" категория "В" в "Оперативно внедряване", в сектор "А-l" към Генерална дирекция "Сигурност" при НСС-МВР.

Със заповед на Директора на НСС - МВР от 30.05.2007г. е преназначен на същата длъжност с по-висока заплата в "Оперативно внедряване", в сектор "А-1" към Генерална дирекция "Сигурност" при НСС.

И най-сетне идва неговият звезден миг: след огромния скандал около организираната от него среща на “братя” Галеви с Румен Петков, той стига върха на своята агентурна кариера. Със заповед на Председателя на ДАНС Петко Сертов от О 1.04.2008г. Алексей Петров е назначен на длъжност главен експерт в "Кабинет". Наистина е интересно как при толкова последователни назначения Георги Първанов, Сергей Станишев и СО се опитват да си измият ръцете с ген. Атанасов и правителството на Иван Костов...

Остава да видим какво всъщност е правил Алексей Петров в системата за национална сигурност – извън това да преследва журналисти, които се осмеляват да кажат някои истини по негов адрес. Редица негови интервюта свидетелстват, че той изключително много държи на мита за важните задачи, които е изпълнявал под прикритие – и които едва ли не са спасявали страната ни в критични ситуации. Когато му задават въпроса за неговото участие в тайните служби, той отговаря по следния впечатляващ начин: «Само и единствено необходимостта е наложила аз да бъда там. Преди това съм имал, както се изразява един от свидетелите – ключова позиция по конкретна нужда на националната сигурност.”

Досието му в ДАНС обаче не свидетелства за подобна “ключова позиция”. Справката, извършена от ДАНС по искане на прокуратурата, е установила, че в досието му се съдържат 22 написани от негово име рапорта за извършени задачи. В същата справка се изяснява, че «в ДАНС няма информация от кого са поставени задачите на ООВ с Личен код 026, няма информация и какъв е бил резултатът от предложенията в рапортите. Посочва се също така, че рапортите на ООВ с Личен код 026, с изключение на два от тях, не съдържат регистрационен номер и другите изискуеми задължителни реквизити на документи, съдържащи класифицирана информация, съгласно чл. 80 от ЗЗКИ и чл. 39 от ППЗКИ.» Нещо по-лошо: «Посочено е в справката още, че 11 от рапортите са подписани с подпис различен от подписа на АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ, полаган от него пред служителите на САД "Човешки ресурси" при ДАНС.»

Или – ако трябва да обобщим – от тази справка излиза, че по-голямата част от «дейностите» на Алексей Петров в полза на националната сигурност на България, са си чист фалшификат. От което следва неизбежният извод, че и самото негово участие в споменатите служби е мотивирано от други съображения, коренно различни от грижите за националните ни интереси. Остава само да се запитаме кои са те.

Фактът, че периодът, в който е офицер под прикритие в НСС, съвпада с периода, през който са извършени повечето престъпления, за които днес е подсъдим, дава достатъчно ясен отговор на този въпрос. Картата на НСС всъщност му е служила като параван – защитавала го е от всякакви намерения неговите дела да бъдат разследвани. И това, на което по-скоро трябва да си отговорим, е дали Алексей Петров е офицер под прикритие, внедрен във формированията на организираната престъпност – или е именно неин представител, внедрен в службите за сигурност.

Един въпрос, който всъщност е реторичен.