АНТИАМЕРИКАНИЗЪМ НА БАЛКАНИТЕ – НИТО ЛЯВ, НИТО ДЕСЕН

(Статията е превод със съкращения  и е взета от албанския вестник «Газета Шкиптаре» от 13 февруари 2012. Авторът е Шабан Мурати. Превел от английски – Николай Флоров)

Когато българският парламент, доминиран от дясно мнозинство - водено от премиера Бойко Борисов  прие закон, с който забранява проучването за шистов газ, стана ясно, че това беше правна, политическа и енергийна стъпка от страна на българското правителство, насочена директно срещу интересите на САЩ в България и района. На първо място тази стъпка беше насочена срещу инвестициите и присъствието на  голяма и добре известна американска компания, каквато е «Шеврън», която седем месеца преди това спечели наддаването за проучване на находища на шистов газ в североизточна България. Търгът за проучванията беше организиран от самото правителство на Бойко Борисов. Отказването от договор с голяма американска компания от самото правителство, което го е подписало, може да стане само в район като Балканите, където върховенството на закона не е общоприета практика. Дори и да оставим настрана факта, че «Шеврън» е частна компания, има достатъчно основания да вярваме, че в отношението на българското правителство, освен лошо партньорство може да се види и антиамериканско влияние. Освен това тази стъпка на едно дясно правителство може да се разглежда като насочено срещу американската и европейска стратегия за диверсификация на енергийните източници на страните от НАТО и намаляване на зависимостта им от Русия.

Така неочакваното решение на българския парламент и правителство прозвуча като тревожна заплаха на Запад по отношение на българската енергийна и стратегическа политика, както и за открити и прикрити геополитически и геостратегически намерения, разигравани на Балканите. Нещо повече, събитията около кампанията и обрата в отношението срещу американската компания са доста ясно изразени в усилията на руското лоби и проруските среди в България, да не говори м за официалното признание на един от министрите, че протестите на природозащитниците са били финансово подпомогнати от руската компания «Газпром».

Развитията в България са интересни и като цел за по-точен анализ  какво точно става в бившите комунистически страни на Балканите, където десни правителства и партии се стремят да изглеждат единствено проамерикански.

Антиамериканизмът в тия страни не е нито ляв, ни то десен, а просто продукт на политическите разбирания и гени на бившите комунистически водачи. Той е нито ляв, нито десен, защото политическата класа в бившите комунистически страни на Балканите е възникнала от същата политическа школа както  комунистическата номенклатура. Не е нито ляв, нито десен, защото за режимите в тези страни е характерно предразположението към авторитарна политика, които независимо дали носят етикета «ляво» или «дясно», не могат да бъдат сравнявани с американските демократични ценности и стандарти и като такива не могат да бъдат друго, освен антиамерикански. Не е нито ляв, нито десен, защото в бившите комунистически страни на Балканите корупцията във властта е естествена и няма демократичен или западен характер, а е склонна към  бързо забогатяване, толкова типични от Русия до Китай. Автократичен и корумпиран режим никога не може да бъде действително проамерикански. Не е нито ляв, нито десен, защото в бившите комунистически страни на Балканите има силно руско присъствие, наследено от времето когато тия страни са били московски сателити в съветския комунистически лагер. Наивно би било да се мисли, че  толкова дълго време след разпадането на съветския лагер Русия е спряла своята намеса и враждебни дейности в тия страни. Това, което стана с българските природозащитни групи и асоциации в България, е показателно за начините и методите, които Русия използва за влияние върху общественото мнение и политика в своя полза.

Бележки на преводача.  Много е възможно зад името на автора да се крие мнението на американски политически наблюдател на Балканите. Макар че статията се отнася донякъде за целия район, България е в центъра на вниманието. Ходовете на Борисовото правителство се превърнаха в резил и обърнаха към него учудените очи на целия континент. Ако досега не беше чудно за никого, че тоя човек води някаква неясна за никого политика, то след фиаското с шистовия газ той придоби образа на пълен политически неудачник. Посещението на госпожа Клинтън и господин Морнингстар не беше толкова да размотаят обърканите му ходове, колкото да му напомнят, че честност, откровеност и доверие към такива важни политически решения, свързани с бъдещето на целия континент, са дефицитни в това правителство. Ние не чухме нито веднъж мнението на неговия външен министър, макар че въпроса с газта и националната независимост влиза напълно в сферата на неговите отговорности.

От статията изплуват две вероятни обяснения за политиката на Борисов: първо, пълна неподготвеност за политическите му отговорности като член на Европейския съюз и второ, рубладжия от порядъка на досегашния президент, на чието чело са гравирани буквите ДС. Сега той ще трябва спешно да доказва къде принадлежи, особено когато трябва публично да заеме позиция срещу един казионен хищник на Балканите като Русия. Във всеки случай досега няма нито един друг балкански лидер, който да заема толкова блюдолизка позиция към Русия както него. Блюдолизка до степен да не смее да произнесе и името й като явен зложелател, работещ срещу него, камо ли да привика руския посланик за предупреждение за евентуален ритник в задника. Както би направил всеки европеец с чувство за независимост.

За съжаление, политически апатичната българска общественост няма нито един опозиционен лидер, който да опровергае обвиненията за нейната политическа инфантилност с ясна позиция за независимостта на страната. Докато това не стане тая общественост не може да очаква друго, освен снизходителност, да не кажем презрение.