Пастор Гаук – президент на Германия

След огромния скандал с подалия оставка президент на Германия, ползващ се с нейната категорична подкрепа, канцлерът Ангела Меркел бе принудена да отстъпи и да се съгласи с предложения от опозицията кандидат – отхвърлен при предишния й злополучен избор. Става дума за една наистина легендарна фигура – пасторът Йоахим Гаук, който бе основен конкурент на  Кристиян Вулф  при изборите през 2010 г. – и който днес се позва с одобрението на 54% от населението.

Той е сред неколцината немски духовници, които играха ключова роля при свалянето на комунистическия режим в бившата ГДР – и при обединението на двете Германии. Неговият огромен авторитет – не само в родината му, но и в света, се дължи обаче на един друг аспект от неговата дългогодишна дейност – разкриването на архива на ЩАЗИ.

Той ръководеше институцията, която проверяваше, анализираше и даваше публичност на досиетата от тази тайна служба, която се смята за втората по могъщество и перфидна безогледност в своите действия след руската КГБ. В средите на публичните фигури, занимаващи се с институционализиране на паметта за комунистическите престъпления и злодеянията на тайните служби в окупираните от червената армия страни, няма по-влиятелен морален авторитет от този на 72-годишния пастор Гаук.

Този избор е безкрайно интересен и от българска гледна точка. Би било наистина поучително – не само за нас, но и за цивилизования свят, към който уж принадлежим – ако в момента, в който водещата страна в ЕС избира за свой президент пионера по разкриването на досиетата в бившия източен блок, бастисаме и без това твърде беззъбия си закон за досиетата на ДС. И ако с това бастисване се обезсмисли по-нататъшната работа на и без това порядъчно окъснялата си комисия.

Такава възможност съществува – при това е твърде вероятна. Съвсем наскоро Върховният административен съд прие искането на защитата на Стоян Сталев Конституционният съд да се произнесе върху текста от закона, засягащ пряко бившия външен министър от служебния кабинет на Стефан Софиянски – според който могат да се обявяват сътрудниците на ДС, чиито дела са унищожени, но са запазени данните в картотеките и картончетата за принадлежност към определени структури, с водещите офицери и агентурните им имена.

Конституционният съд подозрително бързо и безапелационно прие за разглеждане този казус – а като се има предвид, че неговите членове са назначавани от квотата на президента Първанов, сам агент на ДС – и от квотата на мнозинството по време на тройната коалиция, то резултатът от едно евентуално гласуване е предвидим.

Би било знак – фрапиращ и отчайващ знак за тези, които все още ни смятат за свои пратньори. Подобен жест би означавал следното: не ни пука за вашите ценности, плюем на демократичните ви принципи и на гражданския ви морал. Тези, дето се интересуват от досиета, са ненормални – и вашия Гаук в това число. Можем да се водим член на ЕС, но тук управлява ДС и нейния кремълски кукловод – така било е и така ще бъде...

Трябва ли да допускаме подобен знак? Ще заслужаваме съдбата си, ако го направим.