Позиция на ХоРа спрямо действията на нидерландската “Партия на свободата”

Тези дни крайно-дясната нидерландска “Партия на свободата” създаде скандален сайт, на който граждани могат да подават оплаквания срещу имигранти от централна и източна Европа. Сайтът подканва гражданите на Нидерландия да споделят ако мислят, че са загубили работата си “заради българин, румънец или поляк,” ако имигрантите “вдигат шум” и други подобни инсинуации. Крайно-дясната партия използва моралната паника, възникнала около “бежанската криза”, за да провокира същите расистки настроения, които се създават спрямо имигранти от Близкия Изток, Азия, Африка като въвлече в тях и работници от България, Румъния и Полша. Така партията открито обявява война на работниците от цял свят, които напускат своите страни, за да могат да изхранят семействата си. В пълно противоречие с името и заявените си ценности в защита на свободата и закона, тази партия вменява автоматична вина за престъпност, безработица и други проблеми на имигрантите от източна Европа в страната. 

Звучи ли ви познато? Не говорят ли и нашите крайно-десни партии по същия начин за мигрантите в България и за турските и ромските граждани на страната ни? Това, което се случва на сънародниците ни в чужбина не е много по-различно. И в двата случая жертвата бива обвинявана. Време е да си дадем сметка, че има обективни причини, които карат хората да вземат тежки решения като работа зад граница, на черния пазар или дори - останали без друг избор за препитание - да прибягват към нелегални практики.

Проблемът с безработицата в целия ЕС е много остър. От началото на дълговата криза насам все повече хора губят работата и сигурността си. Това води до социални напрежения, които често биват измествани в грешна посока. Например, мигрантите биват погрешно обвинявани за свиването на пазара на труда, защото те са лесна жертва и лесно обяснение. Крайно-десните като “Партията на свободата” се възползват от тези напрежения, като подчертават етническия произход, за да противопоставят изкуствено хора, които реално са в в една и съща несигурна позиция. Движенията на пазара на труда са много по-сложни отколкото крайно-десните се опитват да ги представят. За сътресенията на пазара вина имат не бедните чужденци (българи, поляци, нигерийци и др.), а безотговорни политици, които с вярата си в “свободния пазар” и опита си да намалят ролята на държавата в преразпределението на благата и социалните протекции, създават предпоставки за загуба на сигурност на трудовото население. Междувременно частни компании преследват възможности за краткосрочна печалба като предлагат гъвкави договори без осигуровки на все по-евтина работна ръка, или направо преместват заводите си в бедни страни, където заобикалят местното трудово право. 

Наред с това, икономическото положение в България не дава предпоставки за изчезване на проблема с миграцията на българи към по-богати страни. След 1989 г. България загуби близо милион граждани, мигрирали в чужбина. Това са хора, които се трудят денонощно да помагат на изнемогващите си семейства. Хора, които често работят на черно, без договори, без осигуровки, със заплати в пъти по-ниски от стандартните за страната-приемник. В България всички имаме поне един роднина или познат, който е поел тежкия кръст на работа зад граница, често в много неизгодни условия, често без трудов договор и подложен на експлоатация, унижения и расизъм. Но крайно-десните по расистки ги обвиняват във вроден мързел, и приписват “криминогенност” на етноси и на цели народи. С тези аргументи те заместват необходимостта да предложат политическа програма с икономически възможности и права на своя избирател: обикновения работник, от когото не зависи дали компанията ще инвестира в евтин наемен труд в собствената си страна или ще премести производството си в държава от развиващия се свят, където работническите надници са в пъти по-ниски. 

Както България, така и Нидерландия е засегната от сериозна криза, при това не единствената в историята й. Веднага след войната Нидерландия изплува от нацистка окупация с недостиг на жилища и пълен социален колапс. Над една-трета от населението решава да емигрира от страната и от изгубените колониални територии: огромни вълни от холандски мигранти заливат Нова Зеландия, Америка и други страни. Какво щеше да каже Партията на свободата ако някоя новозеландска крайно-дясна партия беше повела офанзива срещу бедните нидерландци, оставени без избор освен да търсят препитание в чужбина? Поведението на тази партия на “свободата” е обидно, осъдително и абсурдно. Трудовата миграция не е престъпление и не бива да се криминализира. 

Инициативата на “Партията на свободата” е израз на един много по-дълбок процес на разслоение, който разяжда европейските ценности. Създаден от пепелта на опустошения от Втората световна война континент, европейският проект винаги е имал както пазарни, така и социални подбуди: не само икономическа територия на свободно движение на стоки, но и свободна мобилност и социална защита на гражданите. В момента обаче, Европа от майка се превръща в мащеха. “Крепостта Европа” не само се пази от “набези” на бедстващите населения от бившите разграбени от европейските империи колониални територии, които търсят своя дял на сигурност и справедливост. ЕС създава вътрешни стени и разслоения сред населението на държавите-членки. Съчетан с икономическата криза, която засегна и най-проспериращите европейски страни, успехът на десния екстремизъм в цяла Европа предвещава нова вълна кощунствени престъпления срещу човечеството, ново деление на “нисши” и “висши” раси и народи. 

ХоРа се противопоставя категорично на действията на “Партия на свободата,” пропити с расизъм. Там, където има расизъм и омраза няма свобода. Тя вирее само там,  където има солидарност и разбирателство. Свободата и справедливостта са продукт на общите ни действия срещу неравенствата, расизма, експлоатацията и униженията, независимо в коя точка на земното кълбо.  Държим да обърнем внимание на двойния стандарт, който прилагат и българските институции в този случай. Припомняме недопустимото бездействие на държавните органи, когато български граждани от ромски произход бяха гонени от Франция. Едва когато обект на расизъм стават българите като етнос, институциите ни се сещат за проблема с възхода и обезпокояващото легитимиране на крайно-десния екстремизъм. Независимо от етноса си, жертвите на расизма страдат, а  механизмите, по които биват нападани са стряскащо подобни. Действията на крайно-десни групировки като партията на Геерт Вилдерс срещу източноевропейските мигранти е един сигнал, който трябва да разчетем правилно. В разрез с принципите на общоевропейска и общочовешка солидарност, той ни показва, че расизмът и униженията към малцинства и мигранти, могат много лесно да бъдат обърнати и срещу нас!