Харизанов аут. Ами Мирослав Найденов?

Нашумелият напоследък Георги Харизанов, шеф на “Напоителни системи”, се оказа подсъдим и с прокурорско обвинение. Според медиите бил подведен под отговорност за заплаха за убийство и за кражба на 50 000 долара. В резултат на което щял да бъде временно отстранен от длъжност по настояване на премиера Бойко Борисов.

Може би се очаква да ръкопляскаме за тази своевремена намеса? Няма да го направим. Още повече, че не е съвсем ясно дали пък не става дума за поредния изгърмял бушон, за да може правителството да излезе със снежнобели костюми от калта, в която тъне село Бисер.

Дали Харизанов е наистина обвиняем или просто са му скроили прокурорски капан – това бъдещето ще покаже. Но не в това бъдеще, а сега трябва да се запитаме защо премиерът отстранява шефа на “Напоителни системи”, а не ресорния министър.

Както и защо причината за това уволнение са данни за евентуални престъпни дейности, а не достатъчно фрапиращият факт, че Харизанов е заемал този пост, без дори да има висше образование.

Както и защо това се прави сега, а не преди няколко дена – когато научихме, че той просто нямало защо да има висше образование – защото в “Напоителни системи" тъй или иначе си имало достатъчно образовани експерти, които той ръководел. Тъй де, ръководната му позиция не изисквала образователен ценз.

И най-вече – допустимо ли е изобщо да има министър, който защитава свой подчинен в такава ситуация с думи като следните: “...един от най-големите умове на нашето време и най-богатият човек на света – Бил Гейтс, също не е имал диплома за завършено висше образование”.

Вероятно би имал право в един цивилизован свят, в който съдят за хората по моженето, а не по образователната тапия – която у нас на всичкото отгоре твърде често е фиктивна. Само дето там моженето се доказва с правене – и именно благодарение на това правене Бил Гейтс се е наложил като световен авторитет и пример за следване. Спрямо неговото можене и правене липсата на диплома е пренебрежима подробност.

Така ли е обаче при Георги Харизанов? Нека припомним: неговото име нашумя след трагедията в село Бисер – тъй като той се оказа шеф на една от институциите, които отговарят – или би трябвало да отговарят – за напоителни съоръжения като фаталния язовир. И попадна в контекста на един от най-драматичните факти на нашата съвременост: държава, която не знае колко са й язовирите, какви са, кой ги стопанисва и какво е тяхното състояние.

Нещастните водоеми се водят впрочем и елемент от националната сигурност. Пълното безхаберие по отношение на същите е престъпление, за което няма как да бъде отговорен само някакъв нещастен шеф на “Напоителни системи” – колкото и тази вина да устройва управляващите.

Защото същото това безхаберие ни принуждава да третираме и самите жертви в село Бисер не като погинали от някаква случайна и непредвидима стихия. Принуждава ни да гледаме на тях като на убити. Убити от колективната безотговорност на властта.

Накратко казано: оказва се, че един министър е имал наглостта да защитава своя подчинен, заел ръководна позиция без елементарния образователен ценз – необходим, за да изпълнява пълноценно своите задължения. Тази ръководна позиция е в кръга на компетенциите, свързани с отговорността (или по-точно безотговорността) за трагедията в село Бисер – и с отговорността за още много още потенциални опасности, на които тепърва можем да станем свидетели. Същият този подчинен се оказва подсъдим за криминални дела. И пак същият този подчинен е защитаван от министъра си с абсурден и смехотворен патос – като бива сравняван с Бил Гейтс.

Което прави реакцията на Бойко Борисов ненавременна и недостатъчна. Той би трябвало да реагира още при тази смехотворна защита преди четири дена – като отстрани и двамата. Или поне би могъл да поправи липсата на тогавашна реакция, като отстрани днес своя министър на земеделието Мирослав Найденов.

Единствено в този случай би получил аплодисменти.