„Език свещен на моите деди”

Латвийците не приеха руския за втори официален език. Москва се съмнява в достоверността на проведения референдум. А коментарът на читател във форума на „Дневник” е показателен: „Латвийците не харесват „освободителите” си.”. Въпрос на гледна точка. Латвийците я заявиха. Следва ръмжене. Но едва ли „червените ескадрони” ще нахлуят, за да въздадат „вечна обич” и “вечна правда” – по начина, по който ги разбират.

О, минало незабравимо

Начинът, по който в България продължава да се усеща влиянието на миналото, не показва готовност за скъсване със старата пъпна връв. Страната е член на Европейския съюз и на НАТО. Нещо, което преди години изглеждаше кощунствено и осъдително. А днес пребиваваме в съюзническото пространство с котвите на  същото това минало. „Партньорството”, което предлагаме на новите си съюзници, понякога ги изненадва. Така стана с американската компания „Шеврон”. След готовността за проучване и добив на шистов газ последва забрана, а тепърва предстои последната да се преразгледа.

Има ли ясна стратегия и последователност за приоритетите

Или стратегия е приоритет да става поредният нажежен проблем, който не търпи отлагане – докато не му се намери решение – обикновено временно.

Въпросът с парното и взаимоотношенията с Топлофикация засяга хиляди български семейства. Доколко ще помогнат радиотопломерите е неясно. Защото преди около десет години и сегашните топломери щяха да помогнат - бяха монтирани, за да избира всеки сам колко и как да се отоплява. Но не стана така - сметките литнаха. Решение ли ще се окажат новите радиотопломери или само имитация на решение.

Решение е отказ от централна топлофикация. Решение е тази кожодерска „услуга” да отпадне веднъж и завинаги.

В България съществува стройна верига от неслучайни явления. Парното е едно от тях. Друго е цената на лекарствата. „Софарма” ги продава на българите с три пъти по-висока цена в сравнение с други страни.

http://www.vsekiden.com/112144/sofarma-prodava-na-balgarite-tri-pati-po-skapi-lekarstva/

Трето явление от веригата са цените на горивата. Бензин А 95 вече е 2.57 лева, а дизелът - 2.70. Тези стойности едва ли ще са последни. А посоката им едва ли ще е надолу.

Надолу обаче се очертава мястото на страната ни в класацията за свобода на печата. 80-ото място от миналата година копае към дъното. Съмнително е дали целта на новосъздадения издателски съюз е положението да се промени. Или просто да синхронизира монопола в осведомяването: позволено – непозволено.

И ако тук номерът минава, то за света той е прозрачен. Показва го споменатата класация за свобода на печата, показва го оценката на бившия американски посланик у нас Нанси Макълдауни, според която „българските медии са силно манипулирани” и затова е невъзможно да бъдат „рупор на гражданското общество”.

Своеобразен рупор са различните сайтове в мрежата, но за тях едва ли се знае и предполага из малките селища, където вестникът, телевизорът и радиото са основен източник за (дез)информация.

Вторият официален език в България е този на монопола -

език неоспорим и почти свещен. На този език проговори и „Витоша ски”, която не пусна лифтовете и влековете за софиянци. Но те мълчат. Държавата също мълчи.

Иначе и все пак нов национален стадион ще има. Срещу спортната зала ще изникне и стадион. А това, че ще е на 4-ти километър, може би най-точно ще отрази държавната воля да се наруши комфортът на монополите. Но ако ние продължим да си плащаме безропотно, значи наистина сме за 4-ти километър - ако не на стадиона при зрелищата, то в една друга съседна сграда.