РУСИЯ ПАК СЕ ДЪРЖИ НАГЛО

Става дума за поредния опит за претопляне от руска страна на крайно неизгодния за България - както от икономическа гледна точка, така и поради екологическата му неуместност – проект „Бургас-Александруполис”. (Виж: http://www.mediapool.bg/)

 „Бургас-Александруполис” е спорен, но възможен проект, но не и срещу 30 млн. долара годишна такса, не и срещу 25% (би трябвало да са 33,33%) дял (собственост) в общата компания, не и при заявеното желание да се приватизира българската част от компанията, както искаха руснаците и нашите родни корумпирани русофили при подписването на договора. Русия иска да спести 1 млрд. долара годишно такси, които тя плаща за преминаването на танкерите й през турските проливи, а Гърция ще построи рафинерия в Александруполис, освен че нейни танкери (заедно с руските) ще транспортират суров и преработен нефт от там до други точки на света, т.е. и двете държави си осигуряват солидни печалби с реализацията на този проект. Само нашите безродни продажници се съгласиха на 30 млн. долара! годишна „печалба” от транзит на суров петрол. Да подлагаш на риск от замърсяване българското Черноморие и да прокопаеш резервата Странджа за мизерните 30 млн. долара на година (съпоставени със споменатите печалби и изгоди за другите две страни, участнички в проекта) – това е безумие, граничещо с национално предателство и е достатъчно основание такъв „договор” въобще да не бъде обсъждан. Поне 250 млн. долара на година трябва да искаме от Русия за транзитни такси (плюс построяването на специалено пристанище за разтоварването на нефта), иначе този договор е неизгоден за България, както от гледна точка на икономическата логика, така и поради високота екологическа цена, която страната ни ще заплати (поради необратима намеса в екосистемата на Странджа планина) и би могла да заплати (вследствие на евентуален разлив на нефт край Бургас). Ако Русия не зачита интереса на България, както става ясно от язвителните думи на вицепрезидента на „Транснефт”, прав й път – тя и без това плаши гарги като нееднократно е заявявала, че има много други алтернативни трасета за проекта, които заобикалят нашата страна. Има, има, ама Турция иска 300 млн. долара на година за този транзит.

 Впрочем, в стремежа си да угоди на своя господар да остане монополист на пазара на внос на енергоносители у нас, руската „пета колона” в България, след като проведе успешна акция по дискредитацията на начина за добив на шистов газ (знам, че повечето от участниците в протестите срещу „Шеврон” са родолюбиви еколози, но техните мисли и чувства бяха манипулирани и използвани от хора, защитаващи интересите на „Газпром”, в случая), сега се е захванала отново с „Шеврон” (и с нагнетяването на антиамерикански настроения в българските граждани) – този път по повод частичното спонсориране от страна на американската фирма на честването на 3-ти март във Вашингтон. (Виж:  http://www.mediapool.bg)

 Напълно споделям казаното от Илиян Василев в неговата статия.

 Взимайки повод от конкретния случай, обаче, в заключение бих искал да споделя едно свое виждане относно начините на финансиране на националните ни празници (тук или зад граница). Вероятно то не е само мое виждане и именно затова руската „пета колона” у нас умело го използва за допълнително дискредитиране на „Шеврон” и за реактивиране на изживяните днес, но 45 години набивани в главите на българите, антиамерикански настроения. Става дума за следното: не е достойно, не е самоуважително, не е родолюбиво, направо е жалко и самоунизително една държава да не заплати от собствения си бюджет разходите, свързани с честването на нейните национални празници. Едва ли има нещо по-самоунизително и по-безумно от това да поканиш някого на ресторант по повод на значима за теб дата (или събитие) и накрая гостът ти да подели с теб разходите за вечерята.