Пожарът на кораба гаси гафовете на пожарникаря

Ключов министър стана поредният член на екипа на Борисов, който го опровергава категорично по конкретен казус и вече повдига въпроса доколко премиерът контролира положението в собствения си кабинет, след като наскоро и „дясната му ръка” Цветан Цветанов се разграничи от него, демонстрирайки отказ да се съобрази с искането му за уволнения на полицейски началници.

Днес вицепремиерът Симеон Дянков, без чиято подсказваща роля Борисов нямаше да може досега да сглоби нито едно смислено изречение по въпросите на бюджета, фискалния резерв, фискалния пакт, еврозоната и т.н., с рязка категоричност отхвърли обвиненията за корпоративна пристрастност на уволнената вчера от премиера от поста заместник-министър на здравеопазването Гергана Павлова- същата, която през април 2010 г. беше представена на публиката от Борисов като „Гери“. Ако си спомняте, той обясни тогава, че искал да я направи шеф на здравната каса.

Този епизод с фамилиарното й представяне беше преразказан вчера с удобни за Борисов недомлъвки от екрана на правителствената ТВ 7 с небрежно напомняне, че Гери била кадър на тогавашния министър Анна-Мария Борисова, известна от „онзи епизод от бензиностанцията”. Става дума за същия онзи „епизод”, разказан от Борисов преди две години: бил срещнал Анна-Мария случайно и й предложил да стане здравен министър. После тя много скоро си тръгна от министерския пост- и никак не беше случайно, но гафът с дилетантските изпълнения на нейния временен работодател си остана в графата „карай да върви”.

Министърът на финансите Дянков сега не просто защити Гери, но и удари по основната пропагандна теза срещу нейните прегрешения. Тя никога не е работила в „Софарма”, отсече той пред БНТ и изрази съжаление, че „добри хора” биват уволнявани заради „медийни войни”.

Чудя се, дали Дянков не си го връща така на телевизията, в която водещият Бареков му подвикваше унизително от екрана по време на час и половина интервю с премиера Борисов : „Дянков, не се крий”, приканвайки го да прекъсне незабавно работата си и да се обади да се извини в ефир още веднъж на протестиращите зърнопроизводители. Дянков обаче тогава прояви характер- скри се и не откликна на подвикванията, а след като Борисов най-накрая великодушно го защити с препоръката да го оставят на мира, защото сигурно работи, Бареков смени моментално тона и възкликна: „Ей, много е хитър този Дянков”.

Не знам дали е хитър, но явно не е забравил унижението да бъде навикван от медиен слуга на началника си, щом спомена като основна причина за несправедливото ( според него) уволнение на Гери именно „медийните войни”. Тъкмо такава водят приближените на кабинета групировки в момента, начело с ТВ 7.

Да, контролът над медиите е приоритет и на тази власт. Откакто Първанов напусна главнокомандващата си позиция в дърпането на медийните конци, лобитата се боричкат за това кой да е по-близо до премиера-слънце. Този факт косвено констатира с репликата си вицепремиерът Дянков.

По-интересно е обаче да се върнем към общата картина с въпроса: какво става в редиците на властта?

Поредицата от „волности” на основни министри стана прекалено дълга, за да е случайна:

1. Военният министър Аню Ангелов контрира началника си след самохвалната му претенция да е летял безрасъдно смело на уж непригодени за зимни условия хеликоптери кугър, спасявайки удавници.

2. Вътрешният министър Цветанов демонстрира неподчинение с отказа да уволнява свои подчинени по указание на министър-председателя.

3. Сега и другият вицепремиер се опълчи на шефа си по болезнена от политическа гледна точка тема, свързана със здравеопазването и насилствено заразените със слугинаж медии.

4. Да добавим и първата стъпка на президента Плевнелиев към еманципиране с отказа да предаде Националната служба за охрана ( НСО) на подчинение на премиера, независимо, че формално се беше съгласил на това преди.

Бунт на кораба? Едва ли. По-скоро Борисов отдавна е надхвърлил възможностите си да се оправи в кълчищата, в които се е оплел. По-дейните и инициативните управленци в екипа му са събрали достатъчно увереност и кураж да заявят пред света онова, което беше ясно от самото начало: прагът на компетентност на премиера е толкова нисък, че, за да не заседне в борисовите плитчини корабът, капитанът просто трябва да бъде оставен да си пуши пурите и да не се обажда много- обажда ли се, да бъде коригиран в талвега на някакъв здрав разум. Щом посяга неадекватно към кормилото, той вече не просто е побутван, а все по-явно направо е избутван от опасната за колективната сигурност играчка, за да не стане плачка. Така се реализира написаната с езика на американската дипломация препоръка, станала известна след разсекретяването на един от докладите й от София, Борисов да бъде „побутван” в правилната посока.

Ако днес Борисов трябваше да решава, той вероятно без колебание би скочил в президентския стол на завет, но изпусна момента, за което вероятно ще съжалява до края на живота си.

Ще го добутат до следващите избори. А после?