БЪЛГАРСКИТЕ ДЕПУТАТИ ЧЕТАТ КОНСТИТУЦИЯТА КАКТО ДЯВОЛЪТ ЧЕТЕ ЕВАНГЕЛИЕТО

Единствено като умишлено престъпление може да се квалифицира написването и приемането на закон, който не позволява да има видимост как и за какво се харчат държавните пари. Става дума за Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности (ЗПИЛЗВДД), Преходни разпоредби, § 4, ал.(2), който постановява имуществото и доходите (заплати, допълнително материално стимулиране и други парични вземания) на висшите държавни чиновниците да не се огласяват публично, без тяхното писмено съгласие.

 Това са тези висши държавни чиновници, от които пряко зависи функционирането на държавната машина и най-вече управлението и охраната на паричните потоци. Тоест, това са хората, които управляват, бутат и пазят каруцата на „прехода”. А този преход, както знаем, не е нищо друго, освен един безогледен грабеж на държавата и на народа, вследствие на който днес едни са богаташи и свръхбогаташи, а останалите – несретна рая от мизерстващи гласоподаватели.

 Впрочем, с гласуването на този престъпен закон българските депутати нарушават:

- Чл.6, ал.(2) от Конституцията, който гласи: „Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние”

- Чл.41, ал.(2) от Конституцията гласи: „Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.”.

- Чл.67, ал. (2) от Конституцията на РБ гласи: „Народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения.”.

Какво се оказва?

 Чл.6, ал.(2) е напълно потъпкан, защото ограничава основното право на гражданите на информация.

Чл.41, ал.(2) също е потъпкан, защото игнорира правото на гражданите на информация, квалифицирайки информацията относно имуществото и доходите на висшите държавни чиновници като „държавна или друга защитена от закона тайна”.

Чл.67, ал.(2) също е потъпкан, което произтича от потъпкването на Чл.6, ал.(2) и Чл.41, ал.(2).

 В същият този Чл.67, ал.(2) е казано, че „Народните представители действат... в съответствие със своята съвест и убеждения”. Сега вече ни става ясно каква съвест и какви убеждения имат българските депутати.  

 Повече от очевидно е, че този закон (както и много други закони) съзнателно е написан по този начин с цел българските граждани да не знаят какви са имуществото и доходите на главните играчи на „прехода” – най-големият грабеж на българската държава и на българския народ в цялата им история.