Ядрен скандал “Made in Russia”

Докато българското правителство продължава да се поти над своя хамлетов въпрос – да го бъде ли АЕЦ “Белене” или не, назрява тежък атомен скандал. Международен атомен скандал, който поставя под въпрос самата възможност страна като Русия да се занимава с отговорни дейности като ядрената енергетика. И скандал, по който България е страна. При това – потърпевша.

Става дума за разследването, което тече понастоящем в следствената служба на Русия – и което е свързано с мащабни измами при производство на оборудване за ядрени централи. Според Федералната служба за сигурност става дума за оборудване, произвеждано от далеч по-евтина от поръчаното качество стомана – като получената разлика в цената е била поделяна между шефовете на големи предприятия в руската ядрена индустрия.

Един от тях – Сергей Шутов, директор по снабдяването на машиностроителния завод "ЗиО-Подолск", който е доставял агрегати  за ядрените централи в Иран, Индия, България и Китай, вече е арестуван. Неговият партньор в измамата Дмитрий Галубьов, генерален директор на компанията "Атом-Индустрия", която е доставяла на "ЗиО-Подолск" заготовки за изработка на тръбни дъски и дъна за подгреватели с високо налягане от по-евтини от заложените материали, се издирва в момента.

Според руските спецслужби, които са проследили доставките на тези агрегати, част от тях са доставени в АЕЦ "Козлодуй". Става дума за осем агрегата, които са изработени по поръчка на българската фирма "Атомтоплопроект", отговаряща за модернизация на системите за регенерация под високо налягане. Първите 4 агрегата са доставени през 2010 г., монтирани са на VІ блок и след успешни изпитания за въведени в експлоатация. Другите четири агрегата са за V блок на българската централа и са изпратени за България в края на 2010 г. и началото на 2011 г., за да заменят подгревателите от колекторно-спирален тип.

Колко са спечелили руските ядрени мафиоти за сметка на нашата сигурност? Съобщава се, че незаконната печалба само от четири агрегата възлиза на 39 милиона рубли – или около един милион евро.

Евтино, твърде евтино. Особено когато става дума за ядрена сигурност. Рискът от авария с каквито и да било компоненти от оперативните механизми на един ядрен реактор предполага опасност от катастрофа с мащабите на тази в Чернобил. Фактът, че изобщо е възможно да се правят подобен тип сделки – и че агрегати от нискокачествена стомана могат да бъдат доставяни и монтирани в българска ядрена централа, представлява пряка заплаха за националната сигурност на страната ни.

Това, че АЕЦ “Козлодуй” досега не е гръмнала, изобщо не е успокоение. Най-малкото защото щом е възможно да се правят злоупотреби от подобен тип – значи всичко е възможно, значи си имаме работа със страна, мафиотизирана до степен, при която дори опасността от ядрена катастрофа не се оказва спирачка пред корупционните процеси. Човек трябва да е наистина пълен идиот, за да разреши на подобна държава с подобни корупционни традиции и индустриални табиети да строи ядрена централа в родината му.

Другият вариант е просто да бъде част от същите традиции и табиети. Да бъде “рубладжия” – както наричаше подобни субекти още Захари Стоянов. Като родното Гоце например. Или като сегашния му съперник Сергей Дмитриевич.

Да, АЕЦ “Козлодуй” още не е гръмнала, но можеше да гръмне. Всяка централа, която разчита на руски доставки на оборудване и суровини, може да гръмне. Случилото се не е случайност, а плод на систематична практика. Нека припомним: преди аферата с агрегатите имаше друг случай – инцидентът с Пети блок от 1 март 2006 г., когато 22 от 60 контролни пръти на руската ОКБ "Гидропресс" остават в горно положение при тест за аварийно изключване на реактора – и предизвикват инцидент от втора категория, дълго премълчаван от ръководството на АЕЦ “Козлодуй” и разкрит два месеца по-късно под натиска на медиите.

Същото това ръководство днес е много разтревожено. “Информацията, разпространена от руски сайт, че е доставено фалшиво оборудване в АЕЦ "Козлодуй", много ни притесни” – признава Александър Николов, директор на ядрената централа.

И има защо да бъде притеснен. Защото покрай този скандал могат да излезат и още подробности – за други руски доставки например. Например на нелицензирано ядрено гориво, доставяно за централата – факт, който беше казан и доказан документално от ядрения физик Георги Котев – и за който същото това ръководство и същия този директор се правеха на дръж ми шапката.

Би могло покрай скандала да се направи и една солидна и масирана проверка на обслужващите централата дейности – кои фирми ги осъществяват, чия собственост са тези фирми, доколко изгодни и изобщо адекватни са сключените договори, каква е икономическата политика, с която се управлява българската атомна централа – от доставките на гориво и оборудване през съхранението на отработеното гориво до продажбата на произведения ток. И тогава би станала една, която изобщо не е за отписване.

Едва ли ще стане обаче. Причината: ядрената енергетика е монопол на тайната власт в България. На оцелялата и преосмислена мрежа на ДС. Затова цялото настоящо безумие е възможно.

Не трябва да оставим да бъде възможен обаче абсурдът да предоставим на една изцяло корумпирана държава и нейните безотговорни фактори да строят ядрена централа тук – на българска земя. Това – както много личи от настоящия ядрен скандал – би било просто самоубийство.