Изгряващите сили Китай и Турция засилват икономическото сътрудничество помежду си

По отношение на търговията и амбициите Турция и Китай са сродни души. Посещението през тази седмица на китайския вицепрезидент Си Цзинпин символизира развитието на съюза между двете изгряващи сили с процъфтяващи икономики, които обаче се различават значително за това как трябва да приключат кръвопролитията в Сирия.

Вицепрезидентът Си Цзинпин наблюдаваше подписването на споразумения на стойност милиарди долари и предаде послания за хармония в Анкара, а след това в сряда и в Истанбул. И двете страни опитаха, поне публично, да омаловажат спорните въпроси, сред които и енергичните мерки срещу етнически свързаното с турците малцинство на уйгурите в Китай.

“И двете държави са бързо изгряващи звезди. Едната от тях е глобална сила. Другата е регионална сила”, заяви Мурат Билхан, бивш турски посланик и председател на външнополитическата платформа в Истанбулския университет. “Това, разбира се, по някакъв начин ги насочва една към друга и те трябва да си сътрудничат”.

Има обаче предизвикателства.

Търговията между Турция и Китай достигна през последното десетилетие до 24 милиарда долара на година, въпреки че по-голямата част от тази сума се отнася до китайския износ.  Турски официални представители искат да коригират този дисбаланс чрез осигуряване на повече китайски инвестиции и туристи, както и чрез съвместни проекти в Турция или на други места, като Африка.

“Това е много голям проблем между Турция и Китай”, заяви Селчук Колакоглу, ръководител в изследователски център, базиран в Анкара.

Турският министър на икономиката Мехмет Зафер Чаглаян спомена за търговския дисбаланс на турско-китайски бизнес форум в Истанбул, когато посочи, шегувайки се, че Китай е получател на “несподелена любов” от Турция. Същевременно двете икономически сили имат амбициозни планове да увеличат търговския обмен до края на десетилетието.

Преди вълненията в Близкия изток и Северна Африка Турция предприе действия да развие съюзи със съседите в региона, включително с авторитарните режими като Либия и Сирия. Тя обаче се придържа близо до Запада при призоваването за демократични промени и смята, че сирийският президент Башар Асад трябва да преустанови военните атаки срещу опозицията и да се оттегли.

Китай, който се разправи насилствено с протестиращите с искания за повече демокрация през 1989 г., отказа да осъди Сирия за насилието. Заедно с Русия Китай упражни правото си на вето над две резолюции на Съвета за сигурност на ООН в подкрепа на плана на Арабската лига, имащ за цел да се сложи край на конфликта и да се осъдят сирийските военни действия срещу опозицията. По-късно Пекин заяви, че подкрепя плана на лигата.

Колакоглу посочи, че Турция, която е демокрация със свои собствени слабости, води политика в подкрепа на “открити и свободни избори”, докато Китай възприема сирийския случай като “вид дестабилизация”, при която Западът маневрира за влияние.

През 2009 г. насилието над уйгурите мюсюлмани доведе до смъртта на близо 200 души по време на най-големите за последното десетилетие размирици в далечния запад на Китай. Турция е дом на голяма общност от уйгури, а премиерът Реждеп Таийп Ердоган описа използването от страна на Китай на прекомерна сила срещу антиправителствените протести като “почти геноцид”.

Напрежението се успокои след като Китай покани турския бизнес да инвестира в региона Синдзян, където живеят повечето от китайските уйгури, а китайските авиолинии започнаха да осъществяват полети миналата година, свързващи Истанбул с Пекин и Шанхай с престой в столицата на Синдзян - Урумчи.

През тази седмица турски представители съобщиха за подписани споразумения на стойност 1,4 милиарда долара (1,05 милиарда евро) между компании от двете държави, както и за подписано тригодишно валутно суап-споразумение на стойност 1,6 милиарда долара (1,2 милиарда евро), осигуряващо двустранната търговия с местна валута.

Представителят на Истанбулския университет Алтай Атлъ заяви, че споровете за Сирия и уйгурите е малко вероятно да нарушат прагматичните ориентирани към икономиката отношения между Китай и Турция. Те бяха някога свързани от Пътя на коприната, античната търговска мрежа между Азия и Европа. Двете държави заеха противоположни позиции по време на Студената война и започнаха да се отварят за инвестиции по едно и също време през 80-те години.

“Турция иска да бъде по-самоуверен играч в региона и в света”, каза Атлъ. “Това изисква тесни взаимоотношения с Китай.  За Китай от друга страна Турция е по-важна от когато и да било заради увеличаващия се интерес на Китай в Близкия Изток”.

Атлъ смята, че китайският вицепрезидент Си Цзинпин е искал “да стъпи” на богатия на енергия регион преди да стане, както се очаква, президент на Китай през следващата година.