ДЕТСКАТА ГРАДИНА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕКОЛОЗИ

Бойко Борисовото препъване в собствените му хитрини го доведе до скандал с ангажимента с работата на компанията «Шеврон». Скандалът веднага породи сарказъм за мъглявите  цели на неговата политика, а след това излезе и извън границите на България, прераствайки от учудване на подозрение. От Америка притичаха спешно да разберат как работи мозъка на един бивш комуняга, с немалко съмнение дали наистина е бивш.

Скандалът извади на преден план и явните мръсотии на путинските ченгета, срещу които освен думи досега не сме видели нищо конкретно, като например дипломатически забележки, предупреждения или още по-конкретни жестове за суверенитета на страната.

Скандалът прерасна в срам за един аматьор-премиер, още повече след  десетгодишното президентство на предишния ялов некадърник и комунистически агент.

В калтащината на тая задушаваща двуличност мина почти незабелязано участието на българските еколози, изпъчени да бранят родната природа. Не особено евтините им плакати този път издаваха парична сигурност и съмнения за външно участие. Редом с разнопосочни комунистически  “rent-a-crowds”  цялото представление приличаше на куклен театър.

Дали тия хора си даваха сметка за кукловодите – руски и западни? И тъй като световните организации на еколозите са известни с антиправителствените си действия (в много случаи не без основание), няма нищо чудно във възможността българските еколози да са под петата на финансово могъщи западни организации. Проблемът е дали българските еколози следват сляпо нарежданията на тия организации, или разбират разликата между световната екология и специфичната екология на България.

Далече съм от каквито и да са симпатии към Бойковото управление, което все повече прилича на режим, но когато енергията за България е един основен елемент, директно свързан с независимостта на страната и с нейното свободно развитие, прибързани или диктувани отвън действия могат да се превърнат  само в комедия, или по-добре казано – в трагикомедия.

Пред страната е изправена невероятната опасност върху плещите й да бъдат стоварени десетина милиарда долара дълг за най-опасната енергия – атомната, която не гарантира нищо, не обещава нищо и не изплаща нищо, сравнимо с която и да е друга енергия. Българските еколози биха могли да насочат «енергията» си срещу тая много ясно изразена смъртоносна опасност, вместо да демонстрират политическата си игнорантност по такъв евтин начин. Нещо повече – те се оказаха в скърцащата каруца на комунистите - най-големите опустошители на българската природа за цялата й история.

Политическо късогледство или тривиална подкупност?  Може би нито едното, нито другото, а чисто и просто провинциален инфантилизъм. А ако самите комунисти са използвали еколозите със съответната доза истерия за свои цели, истинските екологични организации би трябвало да намерят начин за политическо дистанцииране от тая доказано двулична и престъпна прослойка, ако искат да имат нужния авторитет и  тежка дума в живота на страната.

За скандал с такива големи последствия се очаква тяхната открита политическа реакция, а не умствена политическа недостатъчност, особено ако главния кукловод, както казват, е Русия.