ИДЕЯ С ВЪЗМОЖНОСТИ

Някаква мома, служителка или може би експертка на ООН, открила, че у нас има македонско малцинство и препоръчала в България да се въведе двуезична образователна система – освен български, в училище задължително да се изучава и македонски език. Поне така казват медиите.   

Новината получи непропорционално високо медийно внимание, което е обяснимо – българите са чувствителни на тази тема. В същност това не е и новина, а изфабрикувана сензация, защото няма никакво значение какво е казала някъде някаква чиновничка, за която дори не се знае дали говори от свое име, или от името на въпросната организация. Понякога, обаче, и от такива сензации има полза, както ще видите по-нататък

Сред вълната от коментари, предизвикани от новината, надали някой (в същност, досега аз съм единственият, за когото се сещам) е забелязал какви неподозирани възможности крие това предложение. Няма никаква пречка в България да се въведе македонски като втори официален език. Та нали това, което някои наричат „македонски” е в същност български диалект, признат, при това, за втора писмена норма на българския език. Е, малко изкелифещен посредством сърбизми и „написан на сръбска пишеща машина”, както каза навремето проф. Кронщайнер. Тъкмо ще го поочистим от тях и ще си го пишем с български букви. Искам да кажа, с македонски – нали Кирил и Методий са официално признати за македонци и оттатък Гюешево.

Няма нищо нередно в това една страна да има две официални писмени норми. Дори има такива страни – например, Норвегия.

Така ще имаме основание да поискаме и оттатък Гюешево да се направи същото – българският да стане втори официален език в Република Македония. Основанието ни  за това е далеч по-солидно от предходното: „македонско малцинство” е забелязано официално в България за пръв път едва през 1946 или 1947, и то от такъв всепризнат експерт по етническите въпроси, като Георги Димитров, докато българско мнозинство в това, което днес е Република Македония, е съществувало от доста по-отдавна. Дори и днес това да се отрича официално, дори, както призна покойният Киро Глигоров, „дебългаризацията на Македония да е вече приключила”, процентът македонски граждани, които са изявили българското си самосъзнание – дори само за да получат българско гражданство - е в пъти по-голям от процента българи, обявили се за македонци. Откъдето и да го гледаш – солидно присъствие.

От това ще имат полза и двете страни. Българският книжовен език, изграден предимно върху източните български говори, ще обогати речниковият си фонд с думи от западните – нещо, за което езиковедите отдавна ратуват. А в днешния пълен с чуждици писмен македонски език ще нахлуе мощна общобългарска струя. И току-виж, македонците ще изоставят сръбската азбука, измислена, както знаем, от Вук Караджич, и ще се върнат към собствената си македонска азбука на братята Кирил и Методий. И това са само краткосрочните последици.

Затова призовавам българските политици на най-високо равнище да не се офлянкват, а незабавно да влязат във връзка с въпросната госпожа и да видят как може да се уредят нещата. Срам за българските държавни мъже е, че сами не са се сетили за това, а трябва да им го подсказват отвън. А блогърите да основат движение под надслов: „Незабавно обявяване на македонския за втори официален език в България”.

Няма съмнение, че начинанието ще бъде посрещнато положително и от официалната власт в Македония. Ще трябва само да го съгласуват с Белград.

Как мислите, дали там ще погледнат положително на идеята?

Още от автора на www.kandimirov.com