Мутри и русофили

Най-сетне ето една налудна дори на българския фон новина: в България се стяга русофилска партия.

Звучи абсурдно не защото самата идея да русофилничиш е позорна – особено като се имат предвид уроците от националната ни история. В България рубладжии е имало и ще има – поне докогато съществуват руски самодържци, готови да плащат на предалите своето отечество.

Абсурдно е, защото от десетилетия насам си има строго регламентирана русофилска партия – и тя цели 45 години беше институционално определена като държаща цялата власт и  управляваща страната ни в член първи на родната Конституция. Същата се зовеше БКП, а днес се е прекръстила на БСП.

Фактът, че въпреки столетния опит в русофилството се създава конкурентен политически субект, говори достатъчно ясно за нейния упадък в това поприще. Съществуват две възможности – или БСП не е русофилствала достатъчно качествено – или самата партия е стигнала до политически джендем, който прави неефикасни нейните усилия да защити руските интереси в страната ни – за сметка на националните такива.

Разбира се, бихме могли да предположим също, че тези усилия произтичат от ширналата се надлъж и на шир политическа маргиналия, която след нравствената релативност и хаоса, явили се благодарение на благата намеса на Симеон ІІ в бъларската политика, може да произведе какви ли не смехории и уродства.

Комичният персонален състав на новите русофили като че ли подкрепя подобна хипотеза – само че в областта на руските интереси нищо не става случайно – включително появата на налудни идеи. Освен това се знае, че новопокръстените рубладжии вече са припознати от “партията на мошениците и крадците” – както руснаците наричат “Единна Русия” на Путин. И че в. “Комерсант” не на шега ги определя като нейни партньори.

Тъкмо контрастът между политическата визия и съпровождащата я посредическа претенция на бъдната русофилска партия – и персоналния състав на нейното ядро, заслужава особено внимание. Този контраст говори ако не за нещо друго, то за падението на българската политика – която все повече заприличва на битпазар, в който всичко – и персони, и ценности – е извадено на сергията – и всеки може да се договаря и да другарува с всеки – за каквото и да било, стига тези договорки да включват и неговата персонална полза.

Та – на чии русофилски усилия ще разчитат путиновите ястреби за в бъдеще? Ето на кои:

Марио Тагарински. За сведение на забравящите: министър от кабинета на Иван Костов – на администрацията. После депутат на СДС, после депутат от РЗС, после отцепник (като тъкмо неговото отцепничество ликвидира парламентарната група на Яне Янев), тихо и мирно гласуващ за ГЕРБ... И накрая русофилски ратник, който ще подкрепя енергийните проекти от големия шлем на родното Гоце – АЕЦ “Белене”, нефтопровода “Бургас- Александропулис” и газопровода “Южен поток”. Подчертавам това – защото то е първата и комай единствена точка в програмата на бъдната русофилска партия.

Венцислав Върбанов. Виден земеделец, дясната ръка на Анастасия Мозер. Също министър от кабинета на Иван Костов – на земеделието. Неколкократно подсъдим – за корупция и злоупотреби – но в крайна сметка винаги оправдаван. При последните избори номиниран за депутат от Синята коалиция, но изментен от своите политически приятели – но пък в крайна сметка, при преизчисление на вотовете, влязъл все пак в НС и заел незабавно позицията на “независим” депутат.

Тодор Великов – депутат от СДС, областен координатор на ДСБ, депутат от РЗС, и най-накрая – също независим депутат, крепящ мнозинството на ГЕРБ. На него синята партия дължи призрачното съществуване на структурата си във Велико Търново, както и избора на злополучния кафеджия Пламен Юруков за лидер.

Димитър Чукарски – депутат от РЗС, който съответно напуска – и лансира пред посланик Уорлик намерението си да прави “Партия на регионите” – а в крайна сметка се оказва нещо като идеолог на новите русофили.

Както виждате – солидна верига от “прелетни птици” и ренегати. Черешката на тората обаче не е сред тях. Черешката е една от най-видните родни мутри със солидно криминално досие – Димитър Джамов: бивш национал по борба свободен стил, бивш шофьор на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов, бивш президент на федерацията по борба и бивш силов застраховател. Ето какво пише в една от многобройните негови визитки, пръснати в електронните медии:

“През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс "Дескрим" на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК - Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г.

Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. Свидетел на ареста му стана вездесъщият борцов бос от Русия, наричан още Диамантения крал - Иван Яригин, вече покойник. Джамов беше арестуван с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал "Овча купел" през 1995 г. То обаче не издържа и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията.

И след излизането си от затвора Джамов продължи да поддържа добри отношения с Илия Павлов. Той дори се опита да направи преврат във федерацията по борба, като предложи да бъде махнат Симеон Щерев и неговото място да бъде заето от Илия Павлов. Превратът не успя, но Илия Павлов го наложи като член на УС на футболен клуб ЦСКА.

Веднага след атентата срещу Илия Павлов Джамов даде пространно интервю за столичен вестник, в което по повод подозренията, че е замесен, сподели:

"С Илия бяхме приятели, той започна да ме учи на бизнес. Той е един голям бизнесмен, от когото аз, Георги Илиев (шеф на ВИС-2) и Иво Карамански можем само да се учим. Никой не би посмял да мери ръст с Илия. Нито аз бих тръгнал срещу "Мултигруп", нито Жоро Илиев."

Според фирмения регистър Димитър Джамов има участие в около 10 фирми. Заедно с известните футболисти Йордан Лечков и Любослав Пенев той бе съакционер в застрахователна компания "Зора инс", чийто лиценз бе отнет по време на прочистването на този бизнес от силови групировки. За да избегне ликвидацията, "Зора инс" поиска да се влее в застрахователната компания на "Мултигруп" - "София инс", но тя отказа. Малко по-късно и "София инс" загуби лиценза си.

През зимата на 1997 г. Джамов присъства и на сбирката в хотела на "Мултигруп" в Боровец - "Рила", на която според публикации в медиите било обсъждано свалянето на правителството на Иван Костов. На нея бяха и главният прокурор Иван Татарчев, лидерът на ДПС Ахмед Доган и някои представители на силови групировки.

Името на Джамов бе споменато на процеса за убийството на Андрей Луканов. Именно Джамов купи фирма "Колонел" от Ангел Василев, който е обвинен, че е поръчител на убийството на бившия премиер. Преди време Едвин Сугарев обяви, че НСБОП има сведения, че шефът на "Орион" Румен Спасов е наел Джамов, за да убие бившия шеф на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев. Джамов обаче се уплашил.

Един от най-яростните врагове на Джамов е шефът на "Литекс" Гриша Ганчев. Двамата имаха доста конфликти покрай футбола и борбата, на която Ганчев е основен спонсор.

Джамов е съдружник с разследвания за изнасилване Пламен Митрев в рекламно-импресарска агенция "Зора".”

Тъй като в този текст се споменава и моето скромно име, мога само да добавя, че цитираният опит на Румен Спасов да поръча на Джамов убийството на Атанас Тилев фигурира черно на бяло в документацията на НСБОП, свързана с аферите на Орион и учредяването на Българска Земеделска и Промишлена Банка с откраднати от Михаил Чорни пари – като лично притежавам копие от документите, визиращи тези събития.

Не на друг, а именно на Димитър Джамов принадлежат думите, че в новата русофилска партия ще влязат “известни хора, дори олигарси, защото политика се прави с много пари” – и че тя “ще бъде подпомагана от руските борци финансово” – защото той си имал с тях “старо приятелство”.

Едва ли можем да се съмняваме в последното. Та нали неговият бос – достойния бизнесмен Илия Павлов – беше основният проводник на руските енергийни интереси на Русия в България. Беше – преди да го гръмнат, защото не успя да ги защити по очаквания от руските товарищи начин. Както гръмнаха (по същите причини) и основния техен политически контрагент – Андрей Луканов – който в зората на прехода изпълняваше ролята, поета по-късно от тъй наречения български президент Георги Първанов – известен още като Гоце.

А сега вместо Луканов и в някакъв смисъл дори вместо Гоце – виждаме на сцената маститата фигура на Марио Тагарински. Няма как да не съжалим русофилската идея – доста ниско й е паднала летвата – и доста мизерни са станали кремълските й критерии.