"Горна Волта с ракети"*

Заплашва ли някой националната сигурност на Русия? Най-вероятният победител в президентските избори е убеден, че заплаха има, както и, че тя трябва да се парира категорично. В.Путин твърди, че страната може да е сигурна, само ако е истински силна. Също – че Русия не бива „да въвежда никого в изкушение със слабостта си”.

            Кой как разбира слабостта и силата

            Дали сила се демонстрира само с надпревара във въоръжаването, която да подчини всички останали сфери на живот. Бъдещият президент на Русия смята, че страната не може да укрепва международните си позиции, да развива демократичните институции и икономиката си, ако не е в състояние да се защити военно. Търси се враг, което предполага сплотяване срещу него - дори да е въображаем. В страната предстоят огромни разходи, които да осигурят „военно-технологическа независимост” - адекватен отговор на „едни или други предизвикателства”.

            Изглежда „предизвикателство” за Русия е всяко развитие и стандарт, различни от нейните. Какво предлага тя? Предлага износ на петрол и газ. Там, където е възможно, ги предлага агресивно – а ако някъде липсва алтернативен източник – още по-добре. Справка – България.

            Журналистът Семьон Новопрудкин не споделя мнението на министър-председателя. В статията си „Светогледът на днешната власт в Москва - оръжие, което заплашва Русия” („Газета”, 24.02.2012 г.) той твърди, че докато не създаде „пълноценна национална икономика и демократични институции”, страната няма как да заздрави международните си позиции.

            Вместо това, плановете са до десет години руската армия да има над 400 междуконтинентални балистични ракети, към 30 подводници, над 50 бойни кораба, над 600 самолета и 1000 хеликоптера, както и над 2300 танка. През следващото десетилетие страната ще отдели към 23 трилиона рубли завоенни цели.

            „Не бива никога вече да допуснем повторение на трагедията от 1941 г., когато липсата на готовност за война у държавата и армията бе платена с огромни загуби в хора.” - заявява министър-председателят и бъдещ президент на Русия.

            Липсата на готовност за какъв тип война попречи на СССР през 1941

            Защо германските войски успяха да нахлуят толкова дълбоко в територията му. Според писателя Виктор Суворов, попречила е липсата на готовност за отбранителна война. Тъй като самият СССР се е готвел за нападателна война към Германия и към Европа, били са премахнати всички защитни средства и препятствия. А те значително биха забавили и затруднили евентуален агресор. Но биха забавили и планирана съветска агресия на запад. Суворов пише с ирония за това - как, разчиствайки пътя си за настъпление, СССР улеснява Хитлер да нахлуе и дори да използва складираното за съветската армия гориво близо да границите.

            Поема ли Русия тона на Съветския съюз към света

            Този тон звучеше студено. Би ли могъл да запали нова „студена война”. Семьон Новопрудкин смята, че Русия влиза в „безсмислена оръжейна надпревара” и се готви за събития, които никога няма да настъпят. Опасенията му са, че като трайна държавна политика се очертава курсът, довел до крах Съветския съюз - първо икономически, а оттам и политически.

            Армията не би могла да осигури демокрация и развита икономика. Изведена като акцент в политиката - освен да гарантира суверенитета, тя би могла да участва и в „регулиране” на демокрацията, ако някой прецени, че се налага. Какво бъдеще очаква страна, чиято икономика е подчинена на армията. Не е ли грижата за подобна армия за сметка на цялостното икономическо развитие и на благосъстоянието на хората.

* Определение на федералния канцлер Хелмуд Шмидт за Съветския съюз