ЕЗИКЪТ НА ЕДИН КОМУНИСТИЧЕСКИ ХАШЛАК

Другарят Румен Петков, чиято природа го кара неизбежно да се перчи като петле, този път е изпъчил гърди да защитава агента на Държавна сигурност Георги Първанов (Гоце) и нарича критиците му  «мижитурки, мишки, плювачите и калтаците».  Румен Петков - този нежен, добродушен и отзивчив човек, е възмутен от «бруталната агресия срещу Георги Първанов – груба и опростачена идея да бъде злепоставен Първанов». Става дума за същия Румен, който в пияно състояние беше посветил една халба пикня на плевенския шадраван, а после (пак в пияно състояние) беше изрекъл заветните думи: «Ние винаги ще сме верни на Русия, а пък останалите да си е..т майката!»

Партийните бисери са много и започват да ми се губят. Ето наскоро някоя друга нежна партийна душа беше казал за Едвин Сугарев «да внимава да не настъпи някое редко лайно и да се опръска».

Партийната школовка си има свой особен език и дълъг опит. Едва ли някой би седнал днес да превъзпитава Румен Петков да говори възпитано или да се държи етично, още по-малко да гледа не толкова дзверски. Да не говорим, че мъдростта, с която бяха надарени партийните гурута, беше само пример за подражание. Какво например ни учи мъдрецът Георги Димитров, който казва за Никола Петков следното: «Голям герой сте вие, но никой няма да ви спаси. Аз ще ви кажа, че вие сте една пачавра политическа». Да оставим настрана размененото място на последните две думи – на големия вожд му е простено да замета на руски, в края на краищата той е прекарал повече от десетилетие до дясното коляно на «бащата на народите» Сталин. Същият, на когото довели генерала , отговорен за провала на Червената армия във Финландия. Сталин изпаднал в такъв бяс, че почнал да го тъпче по краката и да вика: «Ты, сукин сын, ты, сволочь вонючая...» След половин час бяс го изритал от Кремъл и генералът... се самоубил.

Ето затова мечтаят всички негови привърженици – за здравата му ръка! Зер не е малко нещо да се изправиш пред Надежда Крупская, да я напсуваш и да й кажеш през зъби: «Пизда!» в присъствието на парализирания от сърдечен удар Ленин. Не, че ние не знаем коя е Надежда Крупская, но въпросът беше за здравата ръка.

Все някой от някого се учи. Да вземем още един пример, тоя път другаря Тодор Живков. Представете си, читателю, Антон Югов, палача от култа към личността, който така удобно е свършил мръсната работа на другаря Живков. Югов е човекът, на когото се приписват масовите арести и терор по цялата страна. Югов, слава богу, вече на всички е известен като партийния кръволок. Когато обаче дошло време да пребоядисат социализма, за да изглежда «по-хуманен», Тодор Живков описал Югов на осмия конгрес на БКП като «двуличник, зъл и отмъстителен човек, суетен и болезнено честолюбив».

Просто да завидиш на богатия речник на другаря Живков! И не след дълго Югов бил изключен от партията. Минало много време, но ето че в 1984 партията признава талантите му и го прави... «герой на социалистическия труд». След още пет години пък му дали и званието «герой на НРБ». Този път обаче никой не описва Югов като «двуличник, зъл и отмъстителен човек, суетен и болезнено честолюбив».

Ето виждате откъде се е научил да раздава медали и Гоце Първанов.

От една страна хубавото е, че Румен Петков не назовава никого, за да разберем кои са тия «плювачи, мишки, калтаци и мижитурки», които се осмеляват да критикуват неговия онбашия. Руменчо, читателю, вече не смее да ги назове, без да си изпати.

Лошото е, че той още си мисли, че партията му е в центъра както през турско: турците в конака и в центъра, а гяурите и циганите по сокаците и по баирите. Оттогава българите са научили тоя богат речник на турски учтивости към тях, като: абдал, пезевенк, манаф, серсемин, тулуп, будала, хаирсъзин, пергишин и други тям подобни, с които турците са наричали българите, когато е трябвало да пълзят на четири крака до конака.

Та и сега Румен Петков вижда неговата партия като центъра, като конака, откъдето може да плюе раята по турски маниер. Мани, ами и видът му не е мо-малко зъл от тоя на зло конашко заптие.