STRATFOR: Троянският кон на Русия и Православната тръба

България е "троянски кон" на Русия в Европейския съюз. Отношенията между Русия и България може понякога да са студени, но те винаги ще останат славянски братя в крайна сметка. Това е споделил през юли 2010 г. шефът на информационната служба на Газпром пред анализатор на американската частна разузнавателна кантора STRATFOR. [1717183]

Източникът на STRATFOR има "картонче" с код RU106, но американците се отнасят предпазливо към информацията получена от него. Те и дават средно ниво на достоверност като не изключват възможността за дезинформация.

В същия доклад се анализира промяната на отношението към руските проекти Бургас-Александруполис и Южен Поток след идването на власт на правителството на Бойко Борисов. Според човека на Газпром причините за охлаждането на отношенията са две: 1. България е най-силно засегнатата страна от спирането на газа през 2009 г. и 2. "Добрият малък брат" Станишев, роден в Украйна и говорещ перфектен руски вече не е на власт, а Борисов не е толкова заинтересуван от Русия като "голям брат".

В резултат България се отдръпва от "Православната тръба", както в Газпром наричали Бургас-Александропулис, защото преминава през територията на три православни страни: Русия, България и Гърция, прекратява проекта "Белене" (по финансови причини, и заради нежеланието АЕЦ да бъде руска собственост) и преразглежда условията по Южен Поток.

Последният проект обаче има бъдеще, защото българите не искат да изгорят всички мостове в Русия, притесняват се, че тя може да се обърне към Румъния, а освен това Южен поток може да бъде използван като аргумент в преговорите за сваляне на цената на газа.

Колко струва газа за "троянския кон"?

В кореспонденцията са дадени конкретни сведения за цената на която България получава синьо гориво: $576 за хиляда куб.м. При отстраняване на посредниците в бъдещите преговори, цената ще падне на $339 за хиляда кубометра - казал шефът на информацията на Газпром.

В друг мейл до анализаторите на Stratfor, изпратен през август 2010, отговарящата за региона Лорен Голдрич обръща внимание, че парите от посредниците се връщат в Русия. 1787633]

"Например, Русия продава на Унгария, Словакия и България природен газ на цени от $350 до $450 за хиляда кубически метра. Посредниците ги продават на индустрията, правителството и местните потребители на цени от $450 до $600 за хил. кубометра. Тези пари отиват директно при руското правителство и Газпром. Тези пари не се отчитат, но са част от голям източник на приходи, за които никой не знае." - пише Голдрич, като се позовава на данни от говорителя на Газпром, с код RU105.

Анализирайки това нейният колега Майкъл Уилсън прави следното откритие: "Stratfor наблюдаваше как Газпром изкупува голям брой газови компании посредници в Европа, но не смяташе това за важно, защото те са посредници и не притежават своя инфраструктура. Но изглежда, че това има значение, защото те не само вдигат местните цени, но също и създават голям приход за руската държава."

Непрозрачното ценообразуване на газа чрез посредници всъщност е добре известен проблем в България и в Европа много преди "разузнавачите" на Stratfor да го идентифицират като значим феномен.

Под въпрос са също данните за цените на синьото гориво и маржовете на посредниците. Конкретно за България съобщената разлика за посредниците е направо стряскаща: $236 на хил. куб. м., или близо 40% от крайната цена от $576.

Договорите за цените на руския газ не са публични, но според публикации в специализирания печат маржовете за посредниците са значително по-ниски. От кореспонденцията на STRATFOR не става ясно дали въпросните цифри са "дезинформация" от източника в Газпром или става дума за погрешна интерпретация на анализаторите от Тексас.