Теодичане на църквата

Публикувам този текст въпреки пълното си несъгласие с него – като евентуален повод за дискусии и като илюстрация за това доколко падението на църковните институции е повлияло върху нашето мислене. Друг път ще споря на тема атеизъм – само бих искал да отбележа, че ако човек живее с вярата, че е само шаващо късче материя, най-логичното последствие от този извод би било да се гръмне.Е.С.

Размислите по повод вчерашния сняг водели винаги до въпроса има или няма бог?... Съответно и на кое да заложим. Например залагате на числото 42, което според галактическия пътеводител е отговор на въпроса за смисъла на живота. По-удобно е, че има бог. И традиционно. /Но дебата за смисъла на живота е твърде, твърде демодиран. А дълбоко безплоден, откъдето и да го подхванеш./

Само че по-трудно е да си светец без бог, както е казал Камю. Да бъдеш морален без награда от отвъдното. Разбира се, че можеш да бъдеш свободен /космополитен/ само така, без бомбата със закъснител, която ти висва на колана, ако вземеш, че повярваш... Иначе на т.нар. “бог” се приписват всички качества, които човекът си ще. Да измислиш бог не се иска кой знае какво въображение. Както и страх от тъмното, и леност на ума. Да изобретиш остроумно техническо средство за справяне със суровата природа е по-достойно за възхищение. Без бог може да се живее, без техника и технологиите - не. Съответно омразата срещу прогреса и промяната, както и нетолерантност към различния, е дълбоко заложена в религията, която винаги примитивна по своята природа и обича безкрайното въртене в кръга на собствената си посредственост. И винаги стига до тайнството, както наричат невежеството и суеверието.

Все пак има няколко качества на религията, които я правят привлекателна, предимно за слабите. На първо място е качеството й на евтина психотерапия.

В повечето случаи обаче тя е и на легитиматор на властимеющите. На юдеохристияните например дължим т.нар. тъмни векове, когато знанието е било преследвано и репресирано. Както и свободата, хуморът, радостта от битието. Впрочем свободата бе преследвана и от комунизма. Също като тях преди това и християните с техните комуни, а след това аутодафета и инквизиции, симонии и пр., са си присвоявали и обществения морал, че и духовността на човека. Впрочем религията се е уж примирила вече с тая си роля, където е била изтикана – в областта на етиката. Но и там тя е чуждо тяло. Църковниците са си присвоили нормалността, та дори и обичта към наличното, при положение че християнството е култът към небитието. И въпреки очевидните нелепици, които църквата ни сервира, намират се хора да твърдят, че моралът почвал от Исус?! Ами Сократ, Буда, ЛаоДзъ, Зороастър, и т.н би трябвало да са били доста неморални. Разбира се, в основата на църковните щения, стои едно неизкоренимо лицемерие.

Ще започна с това, че една от най-атеистичните книги е Библията. Именно вниквайки в “свещената” библия, човек стига естествено до атеизма. Тя е нещо като книгата на Гинес докъде може да стигне човек в абсурда. Дълбоко подозирам, че превръщането и налагането на учението на Исус в църковна доктрина, е един от гениалните ходове на управляващия елит. Обърнете внимание, че всички тъй наречени реформатори на църквата, всъщност усилват доброволността на подчинеността. Гадното е, че църквата неотстъпно спекулира с естествения страх на хората от смъртта, убеждавайки ги, че държи ключа към безсмъртието. В света на ентропията тя твърди, че създава успокоителен догматичен ред. Библията пък, която съдържа поучителни случки, ги трансформира в пророчески видения - и твърди се, че притежава бъдещето /по начина на Оруел/, което било предопределено и завещано и от “бог”. И там ще блаженстват избраните чрез кастингите на църковните процедури. Но бъдещето всъщност не съществува. Както и миналото, между впрочем, което църквата иска да контролира, също като комунистите нали?. Бъдещето е просто цифра /Достоевски/…