Газов Трети март

Димитър Иванов, експерт, един от инициаторите за създаване на Движението за енергийна независимост

"Да ни прощават всички загинали за родината, затова, че я превърнахме в жалко подобие на това, за което са мечтали" - това написа като коментар анонимен читател във вездесъщия интернет по повод честванията за националния ни празник. Видях в тази фраза есенция на многогодишния спор - освободителна или завоевателна е Руско-турската война за България.

Навярно този спор ще продължи с години, но за нас е много по-важно как ще изковем собствената си съдба тук и сега.

Броени дни преди празника ни посети председателят на съвета на директорите на “Газпром” г-н Алексей Милер, който не каза нищо, премиерът също замълча, единствено министър Трайков ни съобщи, че ще имаме намаление на цената на газа с 10% - "единственото по действащи договори". Това обаче изглежда повече като PR акция, отколкото като истина, защото “Газпром” вече намали цената на повече от половин дузина от контрагентите си.

България към момента си остава шампион по висока цена на европейските доставки, както министърът заяви - над $ 500. Но Милер вече беше получил най-големия си подарък, а именно мораториума за проучване и добив на шистов газ, или за разлика от известния израз тук нещата бяха "платено - пито".

Въпросното решение, взето с 95% мнозинство, беше най-унизителното и вредно решение на българския парламент по енергиен въпрос за последните 22 г.

За пореден път на масата за преговори папката с аргументите ни беше празна, нямаме връзки за доставка от съседни страни и нямаме концепция и интензивна работа по собствен добив. Газпромовското лоби - политическо и енергийно, перфектно си беше свършило работата. Това си беше продължение на престъпно променените през 2006 г. договори от Румен Овчаров. Правителствата се сменят, услугите на руската енергийна политика - не. Милер иска подписване на дългосрочен договор за доставки, в който цената максимално да запази старата си формула и да има любимото на руската компания условие "Вземай или плащай". Практически да резервират българския газов пазар за себе си следващите 15 г. И разбира се, "Южен поток", който трябва да стисне Европа в монополното менгеме север - юг. Посещението на Милер мина много тихо, лаконично, общественото внимание беше потопено в кукленото шоу с бонусите и за пореден път беше отвлечено вниманието ни за нещо дребно и временно за сметка на голямото и важното - тоталната енергийна зависимост от Русия, която се превръща в политическа и икономическа.

Мисля си, че мнозинството става заложник на достатъчно голяма група свои депутати, които няма да подкрепят независима енергийна политика, и Бойко Борисов знае, че тази структура на мнозинството не може да направи това, което обещаваше преди 3 г. - промяна на основния политически курс на прехода. Какво той мисли и иска, има все по-малко значение, дори министрите в правителството, които имат пазарна и прозападна ориентация, са с вързани ръце Особено когато пристигнаха финансовите посредници на Кремъл от ВТБ, с големи торби пари да изкупуват България. Току-виж в близко време ни пробутали и заробващия корупционен проект АЕЦ "Белене". Това ще бъде краят на прекрасния сън, сънуван последните 5 г., че България може да бъде част от свободния западен свят. Това обаче ще отвори място за втора "Шипченска епопея", вече с поглед не на юг, а на север.

Може ли да бъде избегнат този мрачен сценарий? Има ли кой да ни помогне отвън? Как да прогоним тези посредници предатели, които със собствените ни пари ни заробват?

Упованието, че Европа се противопоставя ефикасно на руската енергийна експанзия, все повече избледнява. "Набуко", който беше голямата идея за региона, се отдалечава, битката за суровинните възможности на Каспийския басейн сега се печели от Русия.

Прекалено големи са финансовите и икономическите грижи, в значителна степен политическият й авторитет се понижи, за да може да разчитаме на енергично противодействие. Големите играчи Германия, Франция, Италия като че ли не виждат опасност за себе си в руската експанзия, а Източна Европа да се оправя някак си сама.

Администрацията на Обама заяви, че приоритет е Тихоокеанският регион. Голямата ми надежда е, че хората на Запад ще разберат колко много ще струва след години тази грешка и няма да я допуснат докрай. И другото конкретно за България е, че "Шеврон" няма да се откаже да работи тук дори след последните политически решения и антиамериканската и антикорпоративната акция срещу нея. Мисля, че администрацията на САЩ ще разбере, че формулата “сигурността и външната политика в партньорство със САЩ, а енергетиката в партньорство с Русия” не е стабилна и работеща. Русия ще става все по агресивна при новия стар президент.

Какво можем да направим сами? Мъчителна за нас дилема. Защото продължаваме да мислим, че сме толкова важни и привлекателни, че винаги ще се намери спасител, но спасението в много по-голяма степен от обяда си има цена. Затова, братя българи, будилникът звъни силно.

Няма по-голяма сила в света от желанието за свобода и независимост, то преобръща планини и разплисква морета и тази справедлива кауза съм сигурен, че Бог ще закриля.

Какво трябва да направим тук и сега?

Всички пречки пред собствения добив на газ и нефт трябва незабавно да бъдат премахнати и да се започне енергична дейност след 20 г. подлизурско поведение пред руския монополист. Мораториумът за шистовия газ да се отмени, всички останали сондажи на сушата и в Черноморския шелф да започнат интензивно. Всички, които пречеха и пречат за това, са хора, които мислят злото на България. Тук примерът на Полша и Румъния трябва да бъде заразителен, те работят много интензивно и по шистовия газ, и по конвенционалните енергоизточници.

Наскоро Румъния откри голямо находище на газ и нефт в Черно море, използвайки най-съвременните технологии за сондиране. Това находище се намира само на 20 морски мили от българската морска граница. Със същия плам, с който българските войници за броени дни прекосиха България по време на междусъюзническата война, трябва да се работи по интерконекторните връзки. Връзките с Турция и Румъния не търпят отлагане. Защо не се мисли за привличане на голям стратегически инвеститор за терминал за втечнен газ на гръцкия бряг на Бяло море? Този проект може да ползва суровина от откритите наскоро огромни залежи около Кипър и Израел.

Азербайджанският газ било през Турция, било през Черно море да стигне до нас. Дългосрочен договор за доставка от "Газпром" не е нужен, а формулата на цената, свързана с нефтени деривати, е пълна отживелица. Цените трябва да бъдат съобразени със спотовите цени. Условието "вземай или плащай" е най-обикновено колониално условие.

Руската стратегия на монополизиране на европейските пазари е чрез тръбопроводи, дългосрочни договори и реекспорт на средноазиатски газ.

В отстояване на виждането си за либерален енергиен пазар трябва тясно да партнираме със западните си съюзници. "Южен поток" следва да се изгради при условията на третия либерализационен пакет. Това, което разправят, че може да изберат маршрут през Румъния, си е старият прах в очите. Много интересно как ще преминат през екваторията на Украйна, за която приказките за "Южен поток" са много неприятни.

Неотдавна беше изпратено писмо от държавното ръководство на Украйна до администрацията на Международната енергийна харта, която се оглавява от българин, с напомняне, че Русия не е член на хартата и участието в съвместни проекти с нея едва ли е най-положителното. Това беше и ясен намек за реекспорта на газ от Средна Азия, за който Русия пречи да се извършва свободно през нейна територия, и е стар проблем. Но също така не трябва да забравяме, че тя попречи политически на "Набуко".

Намираме се в предизборна година. Изходът от енергийните ни отношения с Русия ще бъде ключов за това можем ли да бъдем конкурентоспособни, да имаме поносима цена на енергията и да се развиваме. Управляващите, надявам се, ясно разбират това. Ако те загубят енергийната битка с Русия, догодина трябва да очакваме вариант на тройна коалиция, а за тях ще остане бонусът необезпокоявано да си харчат големите компенсации. Тези, които се опитват да ни обясняват, че некадърната работа на топлофикационните дружества и кражбите на топлина от съседите са основната причина за нашите беди, да разберат, че това е несериозно. Топлофикациите и ЕРП-ата не са стока и трябва да бъдат зорко контролирани и ако лъжат и крадат, съдени.

Основната причина обаче за енергийната ни и обща немотия е руската монополна примка, тя трябва да бъде разкъсана на всяка цена. Всичките празни приказки и отвличане на вниманието от главното, както продължаващото 22 г. раболепие, ме изпълват с негодувание и гняв.