Кеч в червено

Битката вляво започна. Предизборната битка, имам предвид. Не тази на БСП срещу ГЕРБ, а на БСП срещу БСП. Георги Първанов обяви, че ще се кандидатира за лидерския пост. Пред активисти в Бургас най-сетне изплю камъчето, за което всички знаеха – още докато обитаваше “Дондуков” 2.

“Аз съм тук, защото чувствам, че мога и има какво да дам на БСП с опита ми на успешен председател.” – заяви той. Успешен?! Под неговото мъдро ръководство БСП удари дъното – и през 1997-ма, и през 2001 г. Но не, очевидно се имат предвид и други опитности. Опита, натрупан по време на десетгодишния му мандат като президент на България, разбира се. И най-вече опита като резидент на Москва. Не може да се отрече, че поне последното е много сериозен актив, когато става дума за БСП.

Лошото е, че момчето, курдисано от същия този Първанов начело на БСП и след това – на тройната коалиция, същото онова момче, дето не искаше да си отива след катастрофално загубените избори, вече е пораснало и се е обиграло в яслите на “Позитано” 20. И още повече не иска да си отива.

“Георги Първанов трябва да обясни и отношението си към ГЕРБ, и към Бойко Борисов лично, защото до преди година за него Борисов беше най-решителният премиер, а сега се оказа най-слабият. Затова говоря за достоверност и последователност в позицията” – заяви Станишев пред агенция “Фокус”. И напомни, че всъщност голямото поражение на БСП в последните парламентарни избори се дължи най-вече на популистката врътка на Първанов с въведените по негово настояване мажоритарни райони, в които червените не спечелиха нито един мандат.

Какво следва от тази размяна на реплики? Следва бой. Кеч по болшевишки маниер, без правила и сантименти. С мръсни номера, удари под кръста и приятелски огън в гърба.

“Битка в БСП няма да има, но аз ще се кандидатирам.” – заявява българското Гоце. Хайде бе! Ами тя вече тече. За радост на ГЕРБ и покруса на червените бабички.

Това, което още отсега се забелязва достатъчно ясно, е различната ориентираност на двамата политически бабаити, дето ще мерят сили на червения тепих. В този смисъл битката може и да е забавна, но изходът от нея не е без значение за проскубаната електорално левица, а в известен смисъл – и за България.

Бидейки председател на ПЕС, Сергей Дмитриевич ще разчита най-вече на международна подкрепа от страна на левите партии в ЕС. Ще разчита също и на своите хора, които е успял да настани в низовите структури на БСП през десетилетието, в което Първанов се правеше на президент. В този смисъл той води една обиколка пред своя съперник – и е цивилизационният избор за червените.

Първанов обаче има едно предимство, което няма как да бъде наваксано. Неговата принадлежност към ДС го прави идеалната фигура за олигарсите, които финансират столетницата. Там – в компанията на люде като Людмил Стойков, Георги Гергов, Димитър Иванов (известен и като Гестапото), ген. Любен Гоцев и подобни – той е свой сред свои. А както е добре известно, който плаща, той поръчва музиката. Дори и в БСП.

Освен на парите, Гоце също разчита на международна подкрепа. Но не на европейските леви, а на Кремъл. Навярно вярва, че поредното преизбиране на Путин засилва и неговите позиции в България. Доколко са адекватни тези очаквания, предстои да видим. От ориентацията на петата колона у нас към единия или другия кандидат зависи до голяма степен и това кой ще победи в предстоящия кютек.

Все пак не бива да се забравя, че тъкмо той се провали в правенето на “големия шлем” у нас. А старите кагебисти на Путин тия неща не ги забравят, помнят ги. Помнят ги и ги напомнят. Справка – Луканов.

И на още нещо може да разчита другарят Гоце. На престъпния ъндърграунд. На авери от типа на Алексей Петров например. Само дето последният в момента си има други належащи дертове. Как да отърве пандиза например. И като за беля прокуратурата май се кани да му повдигне и друго обвинение – въз основа на показанията на Пламен Устинов – и за това, че е поръчал убийството на Гриша Ганчев. В която история обаче бившият президент също бил изиграл една мъдра и човечна роля – тази на помирителя. Малко нещо като дон Корлеоне.

В този смисъл шансовете на двамата поборници за лидерския пост са до голяма степен изравнени. Бъдещето прочее ще принадлежи на този, който смогне да нанесе повече мръсни удари и да извади по-надеждни компромати.

Или поне би било така – ако не беше едно много важно обстоятелство. БСП не съществува в някаква изолирана среда. Тя е част от сложното разиграване на картите за следващите избори – но вече не е онези част, която решава играта. Един от най-комичните анекдоти в този сблъсък се крие в надеждите на Първанов, че на следващите избори на БСП няма да се наложи да участва в коалиции и би могла да бъде самостоятелно управляващата партия.

Това просто няма как да се случи. БСП може да попадне във властта само чрез коалиция – от типа на тази, над която бабува Първанов преди шест години – и която имаше аромат на руски “Тройной”. Спечелилият тази битка – който и да е той – ще трябва да пристане на Бойко Борисов, защото без неговите депутати няма да смогне да направи правителство.

Дали в новата тройна коалиция ще играе ролята на осмицата, петицата или тройката – това зависи от обстоятелствата. С дребната забележка, че ако кютекът се окаже продължителен – както днес по всичко личи – никак не е чудно БСП да изпадне съвсем от играта.

А това вече червените хич не го обичат. Те държат да си бъдат на власт – кога задкулисно, кога официално. И си имат разработени сценарии и за двата варианта.

Следователно победителят – който и да би бил той – ще трябва в един момент да сложи наколенките. Познайте кой от двамата ги е приготвил още от сега.