Помилванията като корупционна практика

Политическа корупция от най-долнопробен вид е била практикувана в президентството – става ясно от публикация в днешния брой на в. “Труд”. В нея се цитира сигнал от бившия затворник Х. В. до до временната парламентарна комисия “Марин”, която беше създадена, за да проучи фактите и обстоятелствата при помилванията, опрощаването на несъбираеми държавни вземания, даването и възстановяването на българско гражданство в периода 22 януари 2002 - 22 януари 2012 г. – сиреч през двата мандата на Георги Първанов.

От сигнала става ясно, че бащата на затворника се познавал с Марин и поискал среща, за да пледира за помилването на сина си. Представител на вицепрезидента провел пазарлъка – и поискал 10 000 долара за услугата. При което – забележете – за вицепрезидента Марин и за неговия шеф Георги Първанов. Парите били преведени на фирма, близка до българския вицепрезидент – което според бившия затворник лесно можело да се провери, като се проверят банковите сметки на баща му.

До този момент няма коментар от Ангел Марин по повод тези обвинения. От екипа на Георги Първанов единственият такъв е, че най-вероятно става дума за “поредния фишек на Яне Янев” – и че ще го коментират единствено, ако бъдат представени някакви доказателства.

Този опит да се омаловажат проблемите обаче едва ли ще има ефект – тъй като става дума за тежък и позорен прецедент на корупция, който хвърля петно върху и без това достатъчно мърлявата история на тази президентска двойка. Нека припомня, че германският президент Кристиан Вулф подаде оставка въз основа на далеч по-дребни прегрешения – че взел изгоден заем и че се възползвал от безплатна почивка, осигурена му от бизнесмен. Съпоставете този прецедент с възможността самата президентска двойка да помилва престъпници срещу подкуп – и ще видите каква е разликата в моралните критерии между цивилизования свят и България.

Исканата сума изглежда дребна – пренебрежимо дребна за хора като Марин и родното Гоце. Но би трябвало да си спомним, че за сметка на това броят на освободените затворници е твърде голям. Много от тях са помилвани при наличие на тежки престъпления – включително убийства; някои от тях – без дори да помиришат затворническия нар. За илюстрация - шефът на дирекция “Изпълнение на наказанията” Митко Димитров заяви пред временната парламентарна комисия, че седемдесет и седем затворници са били пуснати на свобода веднага след издаването на указ на Ангел Марин. Тринадесет от тях са се върнали след това обратно в затвора, след като са извършили същите или други тежки престъпления.

Тук бих искал да отбележа, че това не е елементарна корупция – тя и няма как да бъде такава, след като е извършвана от тези, които са натоварени с тежката отговорност да представят България пред света. Това е именно политическа корупция – при която дадените от Конституцията правомощия и отговорности се използват за личен материален и политически просперитет.

Последното се доказва от казуса с Дон Цеци, който – както е добре известно – беше помилван от Марин въпреки отрицателното мнение на комисията от експерти, която се занимава с помилванията. Циганският барон и лидер на “Евророма”, който днес е отново подсъдим за изнудване, е помилван срещу обещанието да гарантира гласовете на ромската общност в полза на Първанов – по време на президентските избори през 2001 г. Тогава – според думите на самия дон Цеци – лично Георги Първанов и Ангел Марин са отишли на заседание на Националния съвет на „Евророма" и обещали пред ромите, че ако изкарат хората си да гласуват за него, лидерът им Цветелин Кънчев - няма да влезе в затвора. Което е инкриминираното от закона купуване на гласове, но и нещо повече – свидетелство за корупционни практики на изключително високо равнище.

Забележете – тук не става дума просто за помилване. Тук се обещава – при това предварително и от тогавашния политически лидер на БСП – че българският съд ще вземе решение в интерес на един престъпник. При това поемането на този ангажимент е публично – то няма как да бъде прикрито, ако прокуратурата бъде така добра да се заеме със случая – става дума за думи, изречени пред националния съвет на една парламентарно представена партия!

На всичкото отгоре става дума и за неизпълнен ангажимент. Дон Цеци в крайна сметка беше осъден за грабеж, изнудване и побой. Най-вероятно Първанов не е имал късмет при разпределението на делото – то беше гледано от Нели Куцкова – а тя няма как да бъде купена. Или пък просто си е казал, че след като ромите вече са го подкрепили и е станал президент, няма какво да му мисли за някакви си обещания. Сетил се е за тях обаче при избора за втория си мандат. И малко преди изборите с подписа на Марин е помилвал дон Цеци.

Дори само това е прецедент, при който прокуратурата незабавно трябва да се намеси. Ако Борис Велчев е успял най-сетне да се еманципира от своя някогашен бос, той е длъжен да го направи. Иначе ще даде ясен сигнал, че отношението му към бившия президент не е само носталгично – и че има сериозни основания да продължава да държи разтворен прокурорския чадър над ниското челце на българското Гоце.