Wall Street Journal: Елитът в Русия се готви за времето след ерата "Путин"

Wall Street Journal, в. Дневник

Протестите срещу управлението на Владимир Путин, които набраха скорост след изборите за Държавната дума на 4 декември 2011 г., са само видимите пукнатини, под които се крие много по-големият разпад в подкрепата за дългогодишния лидер на Русия, пише Wall Street Journal. Руснаците на самия връх на властовата система, която Путин изгради, започват да се подготвят за някога немислимото – животът след Путин.

На 13 февруари Андрей Костин, изпълнителен директор на една от най-големите руски банки ВТБ, публикува коментар в голям бизнес всекидневник. Редом със задължителните похвали за управлението на Путин обаче се появи необичайният призив към премиера - след като спечели изборите, да не се кандидатира отново.

"Про-Путин мнозинството или вече го няма, или е на път да изчезне", казва Михаил Дмитриев, директор на Московския център за стратегически изследвания, създаден от правителството, за да подготви първата президентска програма на Путин. Дмитриев предупреждава, че той вероятно няма да изкара докрай шестгодишния си мандат и трябва да намери надежден наследник възможно най-бързо, "както направи Борис Елцин, когато намери Путин в края на 1999 г.".

Засега Кремъл сякаш е успял да спре срива в популярността на Путин.

Путин и поддръжниците му отхвърлят тази идея като налудничава. "Путин може да действа при каквото и да е ниво на подкрепа. Всичко, което му е необходимо, е увереност и подкрепата на няколко ключови хора около него", твърди източник от предизборната кампания на премиера. Според него неуспехът на "Единна Русия" през декември се дължи на лошо организирана кампания и е трябвало да има по-добра пропаганда. А обещаните реформи би трябвало да укротят протестите.

Много вътрешни хора обаче не са такива оптимисти.

"Случват се големи промени. Системата бавно се разпада", казва ключов бизнесмен, пожелал анонимност. Засега Кремъл сякаш е успял да спре срива в популярността на Путин. Държавната телевизия излъчва почти всеки ден документални филми за въдворяването на ред, възстановяването на икономиката и отстраняването на всякакви противници. Посланието на ясно: Все още няма алтернатива, отбелязва Wall Street Journal.

"Той разчита на мнозинството, а до този ден мнозинството в Русия зависеше от правителството", казва социологът Наталия Зубаревич. Но с ръста на икономиката този дял намалява и все повече хора се присъединяват към редиците на средната класа, надраснала системата, която им е осигурила просперитет. По-бедните руснаци също започват да губят увереност.

 

Заслепени от богатство

Когато Путин дойде на власт през 2000 г., много от днешните му критици прегърнаха управлението му заради обещанията да спаси Русия от финансова криза и да спре ислямистките бунтове в южната част на страната. Путин започна своята постепенна офанзива срещу потенциалните си врагове – независимите меди, местните магнати. Тези, които оказваха съпротива, в крайна сметка отиваха в затвора или в доброволно изгнание. "Нямаше как да знаем, че пристигането на Путин ще съвпадне с несъвършената демокрация от ерата на Борис Елцин", казва Дмитриев, който е бил и заместник-министър на Герман Греф по време на първия мандат на Путин.

Кремъл премахва преките избори на губернатори и местни парламенти, репресира опозиционните партии и неправителствените организации, а новите закони, насочени срещу екстремизма, превърнаха критиката срещу правителството в престъпление. Полицията смазваше опозиционните демонстрации, а законодателството на практики ликвидира десетки партии. Политиците имаха избор – или да бъдат лоялни, или да бъдат опозиция, което означаваше да попаднат в черния списък на основните държавни медии и да бъдат изключени от политическия процес.

Руснаците забогатяха и елитите в Москва и Санкт Петербург прегърнаха имиджа на Путин на "корав тип" или "крутой" на руски, нещо средно между готин и корав.

Но за голяма част от руснаците политиката е нещо странично. Растящите цени на петрола, газа, металите и големият им износ трансформираха икономиката. БВП на глава от населението се увеличи с близо четири пъти от 2003 до 2008 г. Пенсиите, социалните помощи и други бонуси също се увеличиха. Руснаците забогатяха и елитите в Москва и Санкт Петербург прегърнаха имиджа на Путин на "корав тип" или "крутой" на руски, нещо средно между готин и корав.

Световната финансова криза обаче сложи край на този купон. Бедстващите магнати се втурнаха към правителството за пари и Кремъл, опасявайки се от нестабилност, призова големите компании да не съкращават хора. Вместо това те намалиха драстично заплатите. Рублата се срина. Субсидиите, които Москва отпускаше, както и бързото поскъпване на петрола и газа намалиха ефектите от кризата, но възстановяването беше все още далеч. Редица икономисти изразиха съмнения, че Русия никога повече няма да види такъв взрив на забогатяване като от първия мандат на Путин.

 

Политически театър

След като Медведев зае президентския пост през 2008 г., Путин продължи с политическия театър, който му беше от ползва през годините. Когато избухнаха пожари в региона на Москва през 2010 г., той пое контрола на спасителната операция от самолет и това беше излъчвано по националната телевизия. По-късно през лятото той потегли с кола от тихоокеанското крайбрежие през Сибир, за да инспектира качеството на пътищата.

Но руското общество вече беше започнало да се променя. Появиха се влиятелни блогъри, а Русия стана един от най-бързо разрастващите се интернет пазари в Европа с повече от 45 милиона потребители. Новините и политическият дебат онлайн стана напълно отворен за разлика от този в традиционните медии.

Дори и по-възрастните - традиционните гласоподаватели, които дълго време бяха ядрото на електората на Путин, започнаха да се съмняват в някогашния герой. Сергей Белановски от Московския център за стратегически изследвания разказва, че е бил шокиран, когато фокус групите в индустриалните региони показали много гневни емоции към Кремъл, дори от страна на твърдия електорат.

Политиците около Путин обаче не са счели това за притеснително. Дмитриев и неговите колеги не са били изненадани от тази реакция. Те съставили доклад миналата пролет, в който предупреждават, че намаляващата подкрепа за Кремъл може да предизвика политически трусове още през декември, ако властите не предприемат радикални стъпки да "отворят" системата.

Поредната рокада

Истинският катализатор на обществения гняв обаче беше обявяването на кандидатурата на Путин за президент през септември 2011 г. Тандемът Путин-Медведев заяви, че решението е било взето няколко години по-рано и това още повече подразни руснаците, а черешката на тортата бяха злоупотребите на изборите за Държавна дума. Тогава вече не беше модерно да се твърди, че Путин е "крутой".

Политическите съветници се мъчат да предложат на Кремъл стратегии да спечелят протестиращите

Първоначалната реакция на Кремъл беше шизофренична, коментира Wall Street Journal. Путин обвини демонстрантите, че са агенти на Държавния департамент на САЩ, а същевременно хората около него заявиха, че те представляват най-добрата част от руското общество и трябва да бъдат третирани с уважение. В началото на 2012 г. обаче по-грубият тон на Путин надделя. Ръководителят на предизборния щаб Станислав Говорухин цитира Ленин и заяви, че либералната интелигенция не е мозъка, а говното на нацията.

Политическите съветници се мъчат да предложат на Кремъл стратегии да спечелят протестиращите, правителството обещава да възстанови някои демократични реформи, които Путин отне. "Те очакват средната класа отново да се върне при тях. Хората имат къса памет", казва източник от кампанията.

Михаил Дмитриев обаче е по-скептичен. Въпреки че като цяло средната класа остава малцинство, тя е политически доминираща в Москва, Санкт Петербург и други големи градове, където според социологическите проучвания Путин може и да не спечели повечето гласове. "Тенденцията е необратима", казва той.