Последната победа на Путин

Путин излезе рамо до рамо с Дмитрий Медведев - човекът, който стана за трети път президент, заедно с онзи, който престана да бъде такъв още през септември, когато доброволно се отказа от втори мандат в полза на своя ментор. "Обещах ви да победим", заяви с потръпващ глас новият стар държавен глава. "И ние победихме! Показахме, че Русия не може да бъде контролирана отвън. Победихме!", повтори Путин под възгласите на тълпата (макар бюлетините да бяха преброени още на една трета). В този момент един от хората, събрали се на групи по-назад, изсумтя. "Че кого победихме?", попита той с ръце в джобовете, докато гледаше големия екран и тържествуващото лице на Путин.

От отговора на този простичък въпрос всъщност зависи бъдещето на Русия. Кого мисли Путин, че е победил? Ако той наистина смята, че протестите срещу него и неговата политическа система през последните няколко месеца (виж "Какво се случи") са продукт на някаква външна пропаганда или на някакви тъмни вътрешни сили в Русия, които са били съкрушени веднъж завинаги, то тогава тази победа обрича страната на период на вледеняване дълго след мартенските студове, потъване на уличния гняв под привидно спокойствие и подготовка за неизбежна експлозия. Ако, от друга страна, е разбрал мотивите зад недоволството и сега, след изборите, възнамерява да им отговори по някакъв конструктивен начин, то случилото се може да е началото на бавна промяна.

Тези, които казаха не...

Сергей Петров олицетворява странната, но доста руска комбинация от олигарх (с 550 млн. долара лично състояние според руското издание на Forbes) и депутат от "Справедлива Русия". Когато се срещаме в центъра на Москва, той не крие възхищението си от това, което става. "Хората в Русия, казва Петров, винаги са били разделени на три вида: тези, които правят нещата да се случват, тези, които ги гледат как се случват, и онези, които се чудят какво се случва." Драматичната промяна в последните няколко месеца е, че една голяма група хора се премести от другите два в първия вид.

Но кои са те? Най-общият отговор, който може да се чуе, е "средната класа". След като нарече протестиращите пасмина лумпени, Путин смекчи тона и обясни, че това са хората, които именно по време на неговото управление са добили новия си статут и сега искат повече. Това безспорно е вярно. Москва и Санкт Петербург са отделни светове в Русия, но тази тенденция е видима и на други места. Проф. Симон Кордонский от Висшето училище за икономика в Москва обобщава, че това са "хора от големите градове, със свободни професии и такива като мен - отчасти на държавна служба, отчасти на свободна професия, които имат допълнителни възможности за издръжка. Освен това предприемачите на оцелелия свободен пазар и хората от корпоративните офиси, които в един момент са били на свободния пазар, но свиването му ги е принудило да го изоставят". Социологът Маша Липман допълва този образ. "Има ясно изразена група образовани и добре обезпечени руснаци, които не харесват и не подкрепят Путин. И никога няма да го направят. Те са предимно в големите градове и имат добра работа. Ако живеехме в друга система, те биха имали своя партия. Но тъй като нямат, имат своето недоволство и имат улицата."

Към тези хора се добави друга много важна група - младите. От декември насам Русия стана свидетел на възродения интерес към политиката на много млади хора от големите градове. "Те по традиция не влизат в организации като "Наши", където повечето членове идват от провинцията, казва Наталия Зубаревич - социолог и ръководител на Независимия център за социална политика (виж интервюто). "За тях това, което се случи, беше истинско забавление - да участват, да взимат позиция. Бях удивена от активността им на тези президентски избори." През сайтове като този на блогъра Алексей Навални и "Гражданин-наблюдател" десетки хиляди се записаха да бъдат наблюдатели на изборите. "Огледайте се наоколо", казва Сергей Петров и маха към масите в едно кафе, пълно с млади московчани. "Ако се заслушате, те вече не говорят за мода, звезди и списания. От месеци насам те си говорят за политика."

Тази група хора освен активна се оказа доста подготвена да случва нещата. Без формални лидери и без стройна структура те успяха да излязат на няколко пъти по площадите и улиците и да упражнят постоянен натиск върху властите между декември и март. "Те са всъщност много добри в провеждането на кампании", твърди Липман. "През 2010 г., когато имаше много тежки пожари около Москва, те създадоха чудесна организация, която помагаше на хората да съобщават за проблеми, да предупреждават къде има опасност, да споделят информация и да си помагат един на друг. Тъй като им беше отнета възможността да се развиват политически, те се развиха граждански."