Eдвин Сугарев“Русия ще настоява да продължи изпълнението на проекта Бургас-Александруполис.” Това заявил в интервю за ИТАР-ТАСС Михаил Барков, член на надзорния съвет на компанията Транс-Болкан пайплайн, която е оператор на проекта, и вицепрезидент на Транснефт. Това изявление се прави след като в края на миналата година България официално обяви, че прекратява участието си – и изплати на Русия разходите, направени по българското участие.
Изявлението демонстрира очевидно незачитане на свободната воля на една суверенна страна – и на решенията, взети от нейното легитимно правителство. С подобни имперски високомерия обаче сме свикнали – те не са прецедент, а правило в отношенията между България и Русия.
Много интересно е обаче как си представя руската страна продължението на този проект въпреки волята на България. Може би като изпрати военни крайцери – този път не във Варненския, а в Бургаския залив – и насочи дулата на оръдията към Бургас?
Не, за щастие планът за реализация на руските енергийни (и политически) интереси на Балканите все още не предвижда окупация. Засега.
Предвижда обаче нещо сродно – и не по-малко опасно. Във връзка с изявленията на Барков ИТАР-ТАСС отбелязва, че България “засега” настоявала за разтрогване на междуправителственото споразумение – и се прави, че не забелязва факта, че то де факто е разтрогнато – и че България недвусмислено е прекратила своето участие в него. Но, добавя агенцията – според експерти една евентуална промяна на политическата ситуация в България ще доведе и до изменение на отношението към изпълнението на проекта Бургас-Александруполис.
Подобни съобщения са повече от ясен знак, че такава промяна вече се подготвя. Рубладжиите очевидно са мобилизирани – и миткането на българското Гоце из страната, както и меракът му да оглави БСП, са ясен знак за насоката на тази мобилизация. Търси се възможност сегашното правителство, което загърби договорения между Путин и въпросното Гоце голям шлем (“голям член” – така преведе провокативно пледоариите Първанови един преводач – и е истина, такъв е), да бъде бламирано, а политическата ситуация в България да бъде променена в изгодна за Кремъл насока.
Това също не е ново. Рецептата е изпробвана многократно в протежение на цялата българска история. И прогонването на княз Александър Батемберг, и опитите да се бламира Съединението, и съсичането на Стамболов, и атентата в Света Неделя, и бунтовете от 1923 г., и тъй наречения “народен” съд, както и убийствата без съд и присъда след окупацията на страната ни от червената армия са плод на същите такива усилия да се промени политическата ситуация у нас.
Това не трябва да се случва. Всеки е свободен да защитава своите политически пристрастия, както намери за добре – но да се допусне за пореден път властта да премине в ръцете на рубладжиите – това вече би било пълна безотговорност пред съдбата на страната ни.
Затова е насъщно спешно да се запълни вакуума в българското политическо пространство, зейнал след разпада на традиционната десница и в резултат на разочарованието от ГЕРБ. В противен случай именно в тази ниша ще се загнездят рубладжиите – чрез псевдограждански формации като тази на Меглена Кунева, чрез нови националистически превъплъщения или дори чрез откровено русофилски партийки като готвената от мутрата Димитър Джамов например.
Ако не се създаде автентична и ефективна дясна формация, голямото джавкане по адрес на ГЕРБ и Бойко Борисов ще произведе само ползи за Първанов и неговата русофилска кохорта. Крайно време е това да се разбере.