Дълг се погасява с бюджетен излишък

Няма принципна разлика между финансите на държавата и финансите на едно домакинство. За да консумирате повече отколкото е текущия ви доход, т.е. да реализирате домакински бюджетен дефицит, ви трябва или кредит или някой, който е готов да купи старата ви кола. За да върнете после заема, ще трябва да ограничите консумирането под нивото на текущия си доход. Ако пък ви е останала нива за продаване и ако времената са добри за имотите, може малко да забавите неминуемото свиване на текущите разходи.

При публичните финанси има теоретично и още един шанс за посрещане на бремето на дълга – печатането на пари и обезценяване на спестяванията на избирателя. При запазване на валутния борд – в интерес на избирателя политическата подкрепа за борда е силна – няма такава възможност.

Сега сме в началото на фискална година, която ще бъде по-трудна от предните. По план и тази година правителството ще реализира бюджетен дефицит. Планираното може да се окаже различно от възможното. Повече разходи от текущите приходи може да бъдат финансирани само по един от следните три канала: свиване на резерва, увеличение на дълга, постъпления от продажба на държавни активи.

В началото на следващата година пък ще дойдат накуп плащания на главници по външния дълг в размер на 1.6 млрд. лв. За да има ликвидност в този бъдещ момент, правителството ще се наложи да се въздържи от по-нататъшно харчене на фискалния резерв. Всяка нужда от повече кеш, отколкото идват като текущи приходи, ще трябва да бъде финансирана с нова емисия дълг или с постъпления от приватизация.

Всъщност този натиск на бюджетния дефицит, който при по-негативно икономическо развитие може да надмине държавните прогнози, накара финансовия министър Симеон Дянков да съобщи по време на парламентарния контрол, че планира да диверсифицира източниците, от които ще събере пари за предстоящите в началото на 2013 г. плащания по външния дълг. В ситуация на бюджетен баланс (а защо не и излишък) плащанията по дълга нямаше да бъдат повод за такива упражнения.

Фискалният резерв вече е някъде около или под 4 млрд. лв. (по предварителна информация, резервът се свива с допълнителни 150 млн. лева. през феврураи, а в края на януари беше 4.03 млрд. лв.). Това потвърждава нашата средносрочна прогноза, че в средата и края на 2012 г. правителството няма да може да разчита на резерва за финансиране на бюджетния дефицит.

Понеже приватизацията разблокира ценни активи от държания бетон, в тази напрегната ситуация има и положителни стимули. Правителството може би ще се мотивира по-сериозно да подходи към иначе замрелия процес на приватизация. Г-н Дянков по всичко личи ще се опита да убеди по-закостенелите мозъци в кабинета в това. По неговите думи падежите по дълга е най-правилно да се финансират поне частично от приватизация.

Но веднага става ясно, че министърът не вярва особено много, че приватизацията може да спечели сърцата на колегите му, нито пък че процедурите по раздържавяване може да са достатъчно бързи, за да помогнат на фиска в рамните на кратко време. По всичко личи, че емисията на нов дълг е най-вероятния сценарий, на който разчитат хората в министерството на финансите, но и те самите осъзнават, че това е и най-рискованият. Г-н Дянков припомни, че в Закона за държавния бюджет за 2012 г. е определено, че 2 млрд. лв. е максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет. Но никой от неговите съветници не знае как ще реагират пазарите, ако им бъдат поискани толкова пари в кратък интервал от време.

Идеята за диверсификация на източниците на финансиране е добра. Но ще е грешка, ако това даде повод за по-разюздано харчене на публични пари. Нещо повече, правителството трябва да има политическа готовност за свиване на разходите, т.е. ясна позиция и кураж пред синдикати и други организирани гласове за по-големи разходи.

Това е трудна ситуация за фиска, но не непременно негативна от макроикономическа гледна точно. Въпреки че ще твърдят, че плащанията по дълга са наследство, сегашните управляващи ще са отговорни за безболезненото справяне с тази ситуация. Тя може да бъде използвана за важни решения, отлагани досега, като съкращаване на ненужни държавни разходи и приватизация на неефективно използвани държани активи. Емисията на нов дълг може да бъде рутинна алтернатива за министъра на финансите, но не бива да е водеща. Дори иронично, колкото по-малко (показваш че) разчиташ на нови заеми, толкова по-лесно и евтино ще може да вземеш такива.