Зло под шистов газ

Очаква ни драстичен скок в цената на парното от 1 април тази година. И това не е първоаприлска невинна лъжа. Щатният разпространител на подобни новини, чиято функция на регулатор се губи някъде в мъглявината „Андромеда”, ни го заяви със съжаление и съчувствие. Естествено - обективни фактори налагали шоковото поскъпване, което той не желаел и предвиждал да е много по-малко.

       В миналото вестоносците на лоши новини са имали незавидна съдба. Утрепвали са се да бързат, за да съобщят каквото имат. Тези безспорни атлети всъщност са бързали към своя край. Председателят на ДКЕВР не е просто вестоносец – телесната му структура показва, че едва ли изминава маратонски разстояния, за да съобщи каквато и да било новина. Тя е отхранвана някъде дълбоко преди да ни се спусне. А той само свежда до знанието ни, че трябва да готвим и девета кожа за одиране. И тя няма да е последна. Ще има дране до дупка. А функцията му по волята на държавата е да ни го съобщава. А може би тя е невинна.

       Дали въпросната ДКЕВР не е просто един гръмоотвод срещу евентуална ярост на рекетираните абонати, която така и така не избухва.

       И възможно ли е тази ярост да клокочи, без да се отприщи и да изригне. Вероятно да, но само до време. Защото безсрамието е безгранично. Всеки път ни се разиграва спектакълът - Булгаргаз иска увеличение примерно с 27%. Но като истински „dues ex machinа” се появява ДКЕВР и успокоява, че увеличението ще е само 7 %. А ние въздъхваме благодарно и облекчено като във вица от социалистическо време. Той гласеше следното: задава се повишение на цените. Хората чакат, чакат, но цените не се повишават. Пак се задава и пак не ги повишават. Когато най-накрая все пак ги повишават, хората отриват потно чело с ръка и облекчено въздъхват: „Ех, най-после.”

       Една жаба няма да разбере, че я сваряват, ако я пуснат във вода с нормална температура и водата постепенно се подгрява. За нас вече не си правят и този труд - хвърлят ни направо във вряла вода, защото разбраха и се убедиха, че нямаме граждански инстинкти да отстояваме правата си и ни е безразлично, че ни третират като идиоти.

       Да стягаме гърбина, че се задава първоаприлско сурвакане и топлофикационен Великден. Ще ни сурвакат за здравето на монополиста. Защото нашето здраве, оцеляване и спасение не е дело на държавата, а лично наше дело -

       дело на давещите се.

       Нека държавата ни строи магистрали. Добре прави. Но според стандарта, на който ни обрича, из тези магистрали скоро, ще се гонят само „вихрове” и „тръни в полето”. Няма да има кой да плаща за скъпия бензин. Но тя, държавата, намерила едни пари в края на миналата година и платила 63 милиона лева на „Лукойл”.

       Странни компенсации

       Държавата купува гориво от Лукойл на много високи цени, а после се опитва да свали цената на месото и яйцата. Каква е стратегията и изобщо има ли такава.

       Засега стратегията е предрешена в полза на монополите и във вреда на гражданите

       Ние не сме реални собственици на жилищата си. Собствеността ни над тях преминава през правото на Топлофикация да ни облага с крепостен дълг за „услугата” си – независимо дали я ползваме или не. Тя си взима своето и то не се губи. Държавата я е овластила не да намалява загубите си и да оптимизира услугата, а да я извлича от нас както смогне и до дупка.

       Конституция и неприкосновеност на частната собственост ли?

       Договорът с Топлофикация е съюз, по-свещен от брака. Той не може да се разтрогне току така, без да се отмъсти на одързостилите се да го направят.

       В своята книга „Това се случи пред очите ми” Йордан Василев пише как спрели водата на троянци като отмъщение за това, че гласували за него, а не за Добри Джуров.

       А Ботев беше писал: „кръстът е забит във живо тело”. Забива се все по-надълбоко, защото среща безотказни платци, които делят от залъка си, за да платят непосилната феодална „услуга” и взимат неизгодни заеми от облизващите се банки. Всичко е координирано, за да има осигурено дране днес и за в бъдеще.

       Какво ли ще стане, ако се обяви тотален бойкот на този гноясал балон, докато не се пръсне -защото така не може да продължава до безкрай.

       Чуват се предложения за криминализиране на кражбите на топлоенергия от недобросъвестни съседи. За топлофикационния пладнешки обир, прераснал в узаконен тероризъм, засега няма подобно предложение.

       Противниците на шистовия газ не са мазохисти – поне не всички. Не и тези, чиято кошница е оплетена и зарублена под благовидни екологични съображения. Защо ли не протестират срещу строежа на атомна централа в земетръсен район? Избирателната им настървеност по един повод и странната им разсеяност по друг – демаскира екологичната им чистосърдечност и загриженост.

       Преди години, когато се повиши акцизът на алкохола и когато надвисна заплаха за производството му в домашни условия, тогава излязоха хора да протестират. Излязоха с плакати, на които беше написано: „Посегнаха на най-скъпото ни !” (?)

       „Залог по-голям от живота” или алкохол - по-скъп от децата ни

       Имаше някога такъв полски филм, който по преднамерените си внушения се родееше с нашия „На всеки километър”, както и с друг полски филм - „Четиримата танкисти и кучето”. В последния филм умното куче Шарик беше свръзка между добрия и мъдър съветски генерал и екипажа на полския танк „Руди”. С риск за живота си и под дъжд от германски куршуми Шарик притичваше от генерала до танка и обратно - с втикнати в каишката му писма.

       Ние обаче не сме симпатични като четириногия епистоларен приносител. Не сме симпатични с готовността си на обречени да припкаме или да се влачим до касите на Топлофикация, за да си платим за кожодерската „услуга”. Днешното съществуване на тази услуга през 21-ви век в страна от ЕС е също толкова нереално и необяснимо, както и филмът - разкриващ съветско-полската бойна дружба при знанието за Катин.

       Но авторът на книгата „Четиримата танкисти и кучето” Янош Пшимановски не е Хенрик Сенкевич.

       А ние какви сме? Ние вероятно сме монополно послушни и дресирани - същински примирени „лукойл”-ови глави.

       Но да спи зло под шистов газ.