Шамаросваш дете? Не се чуди, че някой пали коли

Преди големия сняг, в разгара на работната седмица по средата на кръстовището пред Халите в София цял ден се въргаляше откъсната глава на куче.

Явно животното е било доста голям вълчак. Знам, че главата беше откъсната, а не отрязана, тъй като от врата стърчеше безразборна кървава маса от меса, кости и артерии.

Не намерих сили да снимам. Явно никой не е, защото случката не мина през интернет.

София - европейска столица на културата? Разбира се, работата не е само в софиянци. През цялата страна мина "модата" на рязане на крака на кучета. Още тогава грамотното малцинство от населението отсече: който може това да прави с животни, той е на една крачка да упражни насилие и върху хора.

А седмици по-късно всички се учудиха - ама откъде дойде това насилие в Студентски град? Как така хората започнаха да си пращат съобщения, като си взривяват и палят колите?

Как ли? Ето как. Мнозинството от българите, независимо от възраст, пол и занятие, одобрява шамаросването на деца. Представяте ли си? Хващаш най-доверчивите същества в природата - децата и кучетата и докато те гледат предано в очите, ги започваш. Удряш шамари, режеш крака, късаш глави...

Шамаросването по лицето е най-унизителното нещо, което може да се направи спрямо човека. Лицето - това е човекът. Удряйки там, унищожаваш човешкото същество. Не е случайно, че навремето така са се предизвиквалина дуел - с шамаросване. Защото по-гадно нещо не съществува.

А после - защо българите били унизени, коленичили, страхливи и непостигащи нищо... Не постигат нищо, защото не могат да се изправят. А не могат да се изправят, защото от малки са унищожени. С шамари през лицето.

По дяволите, аз дворното си куче го плясвам по задника с вестник, когато не слуша; а тия си бият децата... И си мислят, идиотите, че така налагат някакви правила.

А е точно обратното. Насилието става правило тогава, когато никой не играе по правилата. Когато няма правила, насилието остава единствен регулатор на обществените отношения. И поражда само едно - още насилие и още по-малко правила. Така беше през 90-те години. Така пак става днес.

В мрачното съзнание на неграмотното мнозинство мъждука извинителен надпис: "Ама, чакай сега. Кучетата и децата от дума не разбират. Затова - сила." Веднъж тръгнало обаче, насилието няма спирачки. Зверстващият с кучета и деца започва да зверства и с природата. Нали и тя от дума не разбира?

Затова шамаросващите децата си не бива да се учудват на мощното усилие, което тече в момента, изтреблението на природата да стане държавна политика. Сечта е особено на мода. И не иде реч само за скандалите от последните седмици. Покрай наводненията стотици насилници точат резачките и чакат държавни пари (вашите пари), за да "почистват" - т.е. дерат - поречията на реките.

С пълна сила се подновиха и нощните курсове на тирове, натоварени с дърва. Защо ли? Защото поредица от висши държавни функционери се скъсаха да обясняват как горите в България били прекалено много. И че изобщо горите били само "матриал". За всеки случай и по навик бракониерите карат нощем, за да не ги гледат, но резачките им са отприщени именно от тези откровения на нашите държавници.

Силата е в тях, а правото отново е в силата. Затова наскоро, когато забавих колата да ги снимам, след това натисках газта да им бягам по завоите между Елена и Търново. Погнаха ме с резачките да ми режат главата. Като на куче.

Всички видове насилие са свързани помежду си, защото в крайна сметка са едно. Не може да си биете децата и едновременно с това да искате например избори без насилие. Не може да аплодирате изсичането на горите и да искате да не ви палят колите. Не може да гледате равнодушно одирането на реки и по същото време да искате да не ви правят на маймуни озлобени чиновници.

Не може да не ви пука, че в центъра на София лежи откъсната кучешка глава, а след това да се впечатлявате, че някой иска да отреже вашата.

"Благотворителността започва вкъщи", казват англичаните. Цивилизацията - също. Цивилизацията - това е тогава, когато слабите са защитени от силните. Когато има правила и силата не е единственото правило.

Искате цивилизован начин на живот? Престанете да млатите децата си. Ако пък онова, което става около вас ви устройва - продължавайте да си ги млатите. Само после да не се оплаквате, че някой се е отнесъл с вас, както вие - с тях...