Фракингът може да е win-win-win-win технология

Еколози и енергетици изглежда вървят към консенсус, който ще позволи широко използване на хидравличния удар (т.нар. фракинг) за проучвания и добив на петрол и газ в замяна на по-строги правила за тази технология като циментирането на сондажите и осигуряването на стените на кладенците.

В анализ на страниците на Wall Street Journal Ръсел Голд обяснява как позициите на представители на енергийния сектор и на природозащитниците започват да съвпадат по това, че лошата конструкция на сондажните кладенци, а не фракингът, са виновни за случаите на замърсяване на подпочвени води с използваните в процедурата субстанции. (В статията става дума, че течовете са заради лошо спояване на бетона с няколкото пласта тръби около кладенеца - така газът попада в подпочвената вода не на нивото на хидравличното разбиване, а не много по-високо в сондажа, което би могло да се избегне с по-добър контрол и изчакване от поне 8 часа за втвърдяване на бетона - бел.ред.)

Тази дебат е изключително важен. Ако замърсяването се свързва с лошо строителство, проблемът може да бъде разрешен с по-добри практики в индустрията и по-строги регулации. Ако замърсяването е последица от фракинга, много трудно ще се създадат регулация и по-добро инженерно решение, което да го направи безопасен.

"Всички известни случаи със замърсяване на подпочвени води са предизвикани от проблеми с кладенците", казва Скот Андерсън, цитиран в статията. Той е главен съветник на Фонда за защита на природата (Environmental Defense Fund).

Насочването на отговорността към лоши кладенци и строителство, а не към фракинга, предполага, че всъщност кладенците за шистов газ не са по-опасни от тези при конвенционалния добив. Това предполага още, че вместо да се налага тотална забрана, фракингът може да се направи по-безопасен чрез сравнително елементарни подобрения.

Още нещо много важно - фракингът би могъл да стане политически приемлив и да спечели на индустрията "обществен лиценз за работа", от който тя силно се нуждае, както и да позволи на политиците да одобрят тази практика. В крайна сметка резултатът може да бъде масово използване на тази технология в САЩ и Европа.



Малцина политици приемат открито фракинга. Президентът Барак Обама предпочита да говори за шистов газ и никога не споменава директно думичката с буквата "Ф". Във Франция забраниха технологията. България и други страни и райони наложиха мораториум до извършването на допълнителни проучвания.

Но е твърде лекомислено да се отхвърля потенциалът й да отвори за добив големи количества природен газ, а вероятно и петрол, от разположените дълбоко под повърхността скали. Усъвършенстването на технологията е също така важно за бъдещото прилагане на складирането на въгледонен двуокис в подземни хранилища.

За някои политици в САЩ и Западна Европа фракингът е чудодейна технология, обещаваща изобилие от енергия, намалена зависимост от петролни и газови доставчици от нестабилния Близък изток и начин безболезнено да се намалят въглеродните емисии чрез преминаване от въглища към газ. За природозащитниците фракингът обещава намаляване на емисиите и повече евтин газ като алтернативен източник на нестабилното производство на енергия от вятър и слънце. За индустрията фракингът дава надежда на международните петролни компании, както и на мнозина малки и по-изобретателни, за достъп до нови ресурси в стабилни държави с гостоприемна бизнес среда, както и избягване на проблемите с ресурсния национализъм, спъващ експанзията в големи производители на традиционни петрол и газ като Саудитска Арабия, Либия и Русия. За потребителите фракингът обещава евтин газ и бензин.

Това наистина е win-win-win-win технология. Но само ако може да се прилага безопасно и по приемлив за хората начин.

Тя е съществена част от това, което Международната агенция по енергетика нарече "златната епоха на газа". Политици и еколози се надяват природен газ, повечето от който, получен чрез фракинг, да осигури преходно гориво до нисковъглеродното бъдеще. Не е изненадващо защо е толкова голям интересът към опитите да се отговори на притесненията за здравето и сигурността.



Безопасна и приемлива

Абсолютно немислимо е САЩ и повечето държави по света да загърбят сега фракинга (части от Европа може би ще са изключение).

Администрацията на Барак Обама вече направи изобилните добиви на газ централна част на стратегията си за енергийна сигурност. Забраната или прекаленото ограничаване на фракинга може да надуе цените на газа и да доведе до завръщане на предупрежденията за газова или петролна катастрофа от средата на миналото десетилетие.

Дори природозащитните организации не могат да си позволят открито да се противопоставят на фракинга, защото не искат да бъдат обвинявани за още един скок в цените на енергията. В момента мантрата е, че енергията трябва да бъде чиста и достъпна.

Поради това зад кулисите кипи активност за откриване на начин фракингът да бъде по-достъпен.

Първата стъпка е да се дефинират правилно (и по-точно) притесненията. На технологичния фронт Енергийния институт към Университета на Тексас публикува доклад от 414 страници, озаглавен "Основана на фактите регулация за екологична защита на разработването на шистовия газ", в който се опитва да разпръсне митовете и да даде определение на различните тревоги на природозащитниците.

От страна на правните рамки и безопасността Европейският съюз поръча подробно проучване на регулаторните и правни режими, управляващи фракинга в отделните държави членки.

Втората стъпка е да се изработят подходящите регулации в отговор (или поне изглеждащи като отговор) на тези притеснения.

МАЕ разработва "златни правила" за златната епоха на газа. Доклад на Националния петролен съвет (консултантска структура към министъра на енергетиката -бел.ред.) на САЩ от 2011г. призовава за подход, основан на споделяне на най-добрите практики в индустрията.

В щатите Пенсилвания, Ню Йорк и Охайо регулаторите приемат или предстои да въведат нови стандарти за изграждане на кладенци за петрол и газ. Като част от уреждане на спора за газов теч в подпочвени води с Пенсилвания компанията Chesapeake Energy прие да промени намчина, по който изгражда съоръженията си в този щат, за да намали в бъдеще евентуалните пробиви.

Всичко е свързано с това, което дипломатите наричат "как изглеждат нещата".

Работни групи в индустрията, регулатори, срещащи се под егидата на МАЕ, изследователи от университетите и представители на лобистки структури вървят към нов консенсус как да позволят фракингът да се прави по начин, убеждаващ публиката, че е безопасен и в същото време гарантиращ енергийни доставки.

Ако регулаторите и индустрията успеят да формулират точно притесненията и да убедят избирателите, че са отговорили на тях с нови правила, фракингът може да се позволи отново и дори да се разшири използването му в сектори, които в момента той изглежда неприложим.

Джон Кемп е колумнист на Reuters. Мнението му е лично.