БЪЛГАРСКИЯТ ИСЛЯМ – РАЗПЪНАТ НА КРЪСТ

Да вземем за пример българските алиани, едно местно разклонение на шиитите. Известни са още с имената казълбаши и алевити и живеят в Разградска, Бургаска и Хасковска област. Донякъде животът на алианите е свързан с Дервишкия орден «Бекташия». Самите дервиши са секта на суфизма и си търсят корените във времената на Персийската империя, а алианите  в тракизма.

От своя страна бекташите са в близка връзка с еничарите, ударния корпус на Османската империя, чиито войни са набирани от децата на християнското население. Подобието на бекташите с християните се вижда от използването на хляб и вино в техните ритуали, както и вниманието, което те отделят на т.н. дванадесет имама (подобно на християнската практика). Според една южно-албанска легенда самият Хаджи Бекташ произхожда от християнско семейство.  

Преплитането на алианите с тракизма е особено видимо и в самото тяхно светилище Демир Баба теке в местността Сборяново недалече от Исперих. В продължение на векове християни и алиани посещават светилището, окичват дърветата с червени и бели ленти и колят жертвени животни. Алианите нямат джамии, но имат молитвени домове, които наричат «джами». Имат развит култ към огъня и камъка, почитат своите мъртви. Жената алианка не покрива лицето си и не носи шалвари.

Само това дотук е достатъчно за много османисти да ги приписват към траките, а за други към персите. Само това, че жената се моли наравно с мъжа, е достатъчно за съвременния БинЛаденски фанатик да му фръкнат чивиите от ужас, да не говорим за липсата на шалвари и забрадки. Ако има нещо, което изкарва днешния ислямски фундаменталист от равновесие, това е жената. Не че евреите и християните могат да си надуват перките от чувство за превъзходство в тоя смисъл, но страхът от жената прави днешния ислям да изглежда най-ретроградното религиозно чудовище на нашето време.

Както и да е, животът на мюсюлманите в светска държава, дори и такава като България, може да върви гладко само ако никой не демонстрира публично предразсъдъците си. Досега такива демонстратори се броят на пръсти, което потвърждава утвърдени етно-културни взаимни отношения още от времето на османското владичество: ферманите от Високата порта са валяли с повод и без повод, но населението е трябвало да си търси само модели за взаимно съществуване.

Когато една стара мутра като Бойко Борисов, премиер по волята на съдбата, заявява че «етническия мир е по-важен от властта», той едва ли си дава сметка, че в огромните количества талаж, които бълва всеки ден, може да попадне и една истина. Мутра като неговата се учи да властвува “on the go”. Неговият проблем обаче е, че заедно с това чиракуване той трябва да замазва следите на БКП като лисицата с опашката, тоест неграмотно и манипулирано ислямско население за петдесет години комунистически канибализъм, натикано в етническата клоака на сталинска омраза и враждебност. Тоя премиер днес трябва да замита не само руските следи на БКП, но и да мисли за стандарта на живот на това население, който той не може да подобри без помощта на Турция. На дъното на едни неизбежни реформи без съмнение стои нреграмотността, така сладко поддържана от комунистическия режим. Тая неграмотност се оказа най-сигурния гарант за компактното гласуване на мюсюлманите в полза на ДПС, тоест в полза на ДС и БСП. За решаването на етническите проблеми в Европейския съюз днес се спряга думата «интеграция», за сметка на загърбената «мулти-култи». На Балканите интеграция означава преди всичко образование като основа за етническия мир.

На Балканите, както и в Турция, политиката се определя много повече от непосредственото съседство и далеч не само от религията. България има обща граница с Турция, а не, слава богу, с Русия. Ако Бойко Борисов и всеки друг, който дойде след него, не знаят да правят метани, те не знаят къде сстоят националните интереси. За разлика от комунистическата идеологическа миязма обаче той няма да мине само с евтини приказки за «етнически мир» и ще трябва да бръкне дълбоко в кесията на властта за образование на ислямското население, както и да отвори вратите за взаимния бизнес на България и Турция, ако не иска това население да гледа на България като на мащеха, на Турция като на майка, а на Европа като на любовница.