РИМ СЕ ЗАВРЪЩА НА БАЛКАНИТЕ

На няколко пъти либийският бербер Муамар Кадафи (берберите нямат  никаква връзка с арабите) е посещавал останките на Лептис Магна, най-добре запазения древен римски град в света. Там сред внушителната красота на колонадите, градския център, храмовете и улиците той се е питал как са могли римляните да създадат такова общество и да живеят толкова добре!

Не по-малко комичен е бил и комунистическия диктатор Тодор Живков със своите амбиции да строи агро-промишлени комплекси, ако не по модела на Рим, то по модела на Хитлер.

Комунистите обаче не обичат Рим - нито древния, нито днешния, затова меморандумът за реализация на туристическия маршрут «Пътят на римските императори», подписан съвсем наскоро  от  България, Хърватия, Румъния и Сърбия, звучи буквално като дългото завръщане на Рим в района.

За комунистите  Рим е част от омразния за тях Запад повече, отколкото те могат да понесат. Рим отсъства напълно, или почти напълно, от българската история. Условната година 681 практически декларира безапелационно, че тогава на Балканите са дошли като извънпланетни същества прабългарите, направили си държава от небитието и всичко преди тая година просто не съществува: римляни, траки, келти, готи, малоазийци, гърци просто отсъстват. Времето започва от 681 година. Древност няма, но фукарлък с нея има: музеите са пълни преди всичко с тракийска, гръцка  и римска древност, но са почти празни с прабългарска и напълно празни със славянска древност. Печатат се книги за тракийското, гръцкото и римското минало, но не като част от официалната  история на България, ако не се изключат жалките една-две страници, където те се споменават.   

Римляни, траки и гърци пречат на руския панславизъм, а цялата древна история на България (и изобщо на Балканите) не пасва никак с хилядолетния първобитно-общинен строй на руснаците и пълната им липса на древна история. Криенето на огромната римска история на Балканите се разпростира и върху нейното продължение, тоест историята на Източната Римска Империя, или Византия. Още след Освобождението Византия е превърната в най-големия враг на средновековна България като тя е уеднаквена напълно своеволно с държавата Гърция – един преднамерен акт на пропаганда с шовинистична цел. Без никаква промяна тази политика е приета и от комунистическия режим след 1944, която продължава да отъждествява Гърция с Византия в услуга на сталинския панславизъм.

Резултатът е печален: за повече от четиридесет години римското минало на Тракия, а след това и на България, е напълно заличено от съзнанието на българите. Всъщност единственият период от невероятно дългата история на Балканите, когато този район е живял в урбанизирани общества, е периода на римското присъствие. А това присъствие е толкова голямо, че то  е първото, което се набива на очи навсякъде по всички краища на Балканите.

Геният на древния Рим се състои в неговата несравнима с нищо друго енергия за строене, обществена уредба, комуникационни системи, защитни системи, икономически системи, пътища, аквадукти, храмове, терми, баптистерии. В Северна България възникват изключителни по своята важност градове като Рациария, Ескус, Нове, Дуросторум, Марцианополис,  а в Южна – Сердика, Пауталия, Августа Траяна, Деултум, Филипополис (споменавам само по-големите). В повечето от тях са базирани легионите, много често смесвани чрез бракове и поземлена собственост с местното население. Повечето от тия градове  действат като самостоятелни икономически единици. Извън тях се простират стопанските имения, вилите, занаятчийските квартали и некрополите. Градовете са планирани по така наречената ортогонална система: прави улици, ориентирани по посоките на света, пресичащи се под прав ъгъл. Всички са послани с каменни плочи, а някои са с настилка от речни камъни. Под плочите преминава зиданият канал за изтичане на нечистите води и глинен, по-рядко оловен, водопровод. Културата на водата е римско създание. Понякога тя е довеждана от големи разстояния чрез зидани аквадукти (Ескус, Никополис ад Иструм, Филипополис, Августа Траяна, Диоклецианополис и др.) Главните улици имат тротоари, покрити с колонади, изпълнени в йонийски, дорийски или коринтски стил.

Централно място в градовете заема градския площад (форум или агора), средище на обществено-политическия, икономическия, културния и религиозния живот. Там са обществените сгради и градското управление, както и магазини. В центъра на града се издигат статуи (бронзови и каменни)  с надписи на римски императори, техни синове и съпруги, провинциални управители, както и на заслужили граждани. В някои форуми се издигат храмове на главните почитани божества, например в Ескус има три храма на Капитолийската триада, както и храм на Фортуна. Други храмове са разположени в кварталите на града, по близките възвишения и при топли минерални извори.

В градовете се намират седалищата на различни сдружения на занаятчиите, както и гимназионите, тоест училищата за децата на градската аристокрация. Баните заемат централно място в римската градска архитектура и освен за хигиенни нужди са използвани и за лечебни цели. За отопление на помещенията е използвана естествената топлина на водата, в други случаи отоплението е с топъл въздух чрез изгарянето на дърва. Известни са монументалните терми в Одесос, Августа Траяна и други, състоящи се от просторни помещения за различните бански процедури. За обществените развлечения се строят театри, амфитеатри, стадиони и одеони (Филипополис, Марцианополис, Сердика). За цялото си съществуване Рим е основал около 600 града.

Римляните развиват и феноменална пътна и пощенска мрежа – още един пример, следван от всички последващи развити общества по света. В България те обикновено следват вече утъпканите от хилядолетия коларски пътища на траките, които те застилат и поддържат като жизнено важни артерии за живота в империята. Известни са три главни пътя през Балканите: Централният (диагонален) път (Виа Принципалис) от Виндобона (днешна Виена) през Сингидунум (днешен Белград), Сердика, Филипополис, Адрианополис за Бизантион, а от там за Мала Азия и Изтока. Този път минава през 62 пътни станции.

Друга главна пътна артерия е Виа Егнация, която от  Дирахиум (днешния Драч) на Адриатика през Солун и Беломорска Тракия стига до Хелеспонта, а от там за Мала Азия. Този път минава през 25 станции.

Крайдунавският път следва паралелно реката и минава през 75 пътни станции. На този път при разливите на Белене и на отсрещния бряг се намира и една от базите на речния  флот на империята по долния Дунав.Многобройни са пътищата, свързващи Централния път през Южна България (Тракия) със Северна България (Мизия), както и пътищата, свързващи отделните големи градове с по-малки. Поддържането им се поема от градовете, през чиито територии минават, а функционирането им продължава до шести век, когато Източната Римска Империя се оттегля от Балканите под натиска на степни народи: авари, прабългари, славяни.

Няма нищо по-глупаво от това да се изтъква покръстването на прабългари, авари и славяни, и то едва в девети век, като някакъв акт на възникване на нова държава, когато християнството е започнало своята апостолична дейност още в първи век от новата ера. Напротив, българи, славяни и авари са попаднали в християнска среда още със стъпването си на Балканите, независимо дали са допуснати там с благоволението на Източната Римска империя или нахълтали със сила. Много други народи и племена са покръствани и преди това на Балканите, и то със забележитиелни за историята на Европа събития.

Еволюцията на Рим, източния и западния, включва (за разлика от елиноцентризма)  голям брой народи и племена без расови предразсъдъци. Етнически реформи или масови преселвания са осъществявани навсякъде по нейните територии в името на административното й функциониране, на законността и на чувството, че никой в ония времена не би могъл да се сравни с нейното кономическо и културно превъзходство. Рим включва без задръжки и множество култове от завоюваните или доброволно придошли други народи в духовния си живот, чиито следи са останали и до днес.

Когато Рим се оттегля от териториите си на север от Дунава, той е последван от голяма маса даки, които по своята етническа близост се заселват сред  мизите на юг от реката. От своя страна много други тракийски племена оформят  за няколко века конните бойни единици на империята и се заселват в западните райони на Римската империя. Етническото смесване и днес може да се счита като една невероятна черта на административния гений на Рим. Разпадането на империята довежда само до безкрайни племенни вражди и смехотворни претенции за расова чистота, чиято несъстоятелност се вижда много по-ясно с оформянето на нова Европа, основана практически на римския космополитен модел. Почти без изключение всички племенни или държавни образувания имитират или копират в някаква степен римските държавни структури, както и римската правна и законодателна система. Този модел е особено важен за всички балкански народи, известни със своите племенни ежби още от времето на Херодот (6-ти  век преди новата ера). Неспособността да преодолеят своята наследствена разпокъсаност ги осъжда и до днес да бъдат лесно манипулирани и ограбвани от други народи.

Рим присъства в огромна степен и днес в живота на континента, както и на всички останали територии на империята. Много от големите градове по тия земи са построени буквално върху римски селища, включително и някои български.

Съвсем неслучайно днес 90 процента от световното културно наследство се намира в Италия. Също така съвсем неслучайно в 1968 в Рим беше създаден и т.н. Римски клуб, в който участниците наричат себе си «група граждани на света, споделящи обща грижа за бъдещето на човечеството». Това са бивши и настоящи държавни глави, дипломати, академици,икономисти и водещи бизнесмени от различни страни.

Първият доклад на Римския клуб излиза в 1972 под името «Границите на растежа» и предизвиква огромен интерес в целия свят. В него клубът декларира, че «действа като катализатор за глобални промени чрез посочване и анализ на най-важните проблеми пред човечеството и предоставянето им на най-важните общественици и индивиди, от които зависи взимането на решения, както и за общо ползване».

Вторият доклад на Римския клуб носи заглавието «Човечеството пред решителен поврат» и е публикуван в 1974. Той разглежда подробно първия и прави по-оптимистична прогноза за бъдещето на природната среда, отбелязвайки че много от влияещите фактори са контролируеми и че икономическа и екологична катастрофа могат да бъдат предотвратени и да се избегнат. От тук и заглавието.

Особено любопитен е третия доклад, който излиза в 1993 под заглавието «Първата глобална революция». Съгласно тая книга разделението на нациите създава нуждата от общ враг, «било то реален, или просто създаден за целта». Поради липсата на истински врагове «се създават нови». «В търсене на нови врагове, които да обединят нашите усилия, ние излизаме с идеята, че замърсяването, глобалното затопляне, намаляването на водните запаси, глада и други подобни са точно това... Всички тези опасности са причинени от човека и само чрез промяна на неговото отношение и държане те могат да бъдат преодоляни. Следователно истинският враг е самото човечество».

Да се надяваме, че с подписването на   споразумението между четирите балкански държави Рим ще заеме отдавна отказваното му място в живота и историята на балканските народи. Дори и за туристически цели, това споразумение дава предимство първо на историята, а това все пак е нещо.