Един папагал пролет не прави, но поне е свободен,ако не е в златна клетка

Я виж ти! Май, може би, вероятно и евентуално съм предизвикал цяло предаване по официозната ТВ 7 с моята реакция на поредната скандална диктаторска изява на премиера Борисов точно преди седмица, когато оприличих Бойко Борисов на „Самсон с микрофон”, чиято сила е в слабостта му да се кара на журналистите и да изяжда телевизионното време на свои опоненти.

Знам, знам, ще ми се надсмеят, че се лаская да си въобразявам такива неща. Кой съм аз да предизвиквам лично премиера и медийния му слугинаж да реагират на скромното ми авторство в интернет? Но в уводната тирада на Люба Кулезич, която, уви, се е подчинила на заповедта на началството си и оттегли собствената си покана към мен за участие в предаването й днес, разпознах цели пасажи от статията си, в която писах за медийната диктатура на Борисов, макар да не бях (разбира се!) поименно споменат.

Водещата Люба Кулезич удостои критиците на Борисов безименно и вкупом с титлата „папагали”. Ако случайно е имала и мен на ум, макар да ме изтри от списъка на гостите си по нареждане на хората с парите над нея, с радост приемам любезността. Обичам да получавам шарени комплименти от скъпите си колеги.

А колко ли са скъпи? Нищо особено: за едно предаване „Насреща с Люба Кулезич” водещата получава 3 000 лева, а пък за съботния си труд водещият Емил Кошлуков е възнаграден с мизерните 1500 лева за на предаване. Сега съберете тези джобни пари и ги умножете колкото трябва пъти спрямо тежестта на царската корона в този елитен екип, която носи техният началник Николай Бареков и ще получите онези десетки хиляди на месец, които се полагат за това да оглавяващ дейността по хваленето на властта и хуленето на критиците й.

Как се спори с толкова скъпи колеги и с телевизор при това с такъв, от чийто екран се е предполагало да говориш самият ти, но си забранен и вместо теб канят други, които говорят обратното на онова, което си щял да кажеш?

Няма как. Кацам си на клона и си затварям клюна, но понеже папагалите могат да възпроизвеждат звуци, ето някои от тях, които се дочуха под формата на задъхана възхвала на вожда и учителя на българския народ Бойко Борисов.

Не мога да преценя коя от двете гостенки -Светлана Шаренкова или бившата синдикалистка Диана Дамянова, спечели състезанието по подмазване. Доколкото ми позволяват папагалските възможности мога само да пресъздам някои от трелите на радостно цвърчене и гукане на тези две гургулици на бойковизма-ленинизма, чуруликащи коя от коя по-влюбено.

Започна Диана Дамянова ( изпревари Шаренкова само защото тя закъсня в студиото) : „Бойко Борисов прави журналистическото предаване по-красиво”, съобщи ни тя и продължи със страховитото предупреждение, че не Бойко, а гражданите, които си позволяват различна позиция, са истинската заплаха за демокрацията. Защото, както се изрази Дамянова, „задава се диктатура на неинституционализираното гражданство”! Било много опасно някакви си протестиращи да влияят на премиера, възмути се искрено оформителката на образа на своя началник.

Но ако за Дамянова тази позиция е служебно задължение, то Светлана Шаренкова, която се похвали, че в момента е в БСП, направо се обясни в любов на Бойко. Ето някои характерни извадки от задъханите й признания:

„ Ние медиите сме щастливи да имаме такъв комуникативен и толкова рефлекторен министър-председател… На него не му пука…Възбужда спорещите…Но те не са на неговото ниво… В никакъв случай не ни заплашва Борисов с авторитарност…Не Бойко ни е виновен, че демокрацията е в криза в световен мащаб…Бойко ми е приятел, от години …Бойко е много здравомислещ човек…той също е излязъл от тази партия…той е бил близо до Живков, учил се е от него…”.

В своето страстно обяснение Шаренкова ожали любимеца си, че управлява в условията на монополи ( за които не е виновен), заклейми експлоататорите ( „всички сме чели Маркс” възкликна тя) и обясни, че капиталистът е готов на всичко за едната печалба….Но добре, че го има Борисов- прави всичко да помогне на тези хора ( в Мадан), поради което тя му вярва…

Единствената опозиция в съотношение едно към три в студиото се оказа политологът Татяна Буруджиева , която отчаяно се опитваше да опонира, но както се знае- един папагал пролет не прави! Това ми е известно от опит, но нямам намерение да влизам в клетката, макар и там да ми е гарантирана хранилката. Да му мислят скъпите ми колеги, които са избрали златната такава.