Дългият енергиен мач

Реейки се из мрежата, попаднах на статия от 2008 г. (http://e-vestnik.bg/5013) със заглавие: „Защо цените по бензиностанциите са еднакви? (Или как ни дерат кожата)”. А защото в момента ни я дерат още повече, заглавието е повече от актуално, тъй като проследява хронологията на дрането.

Тогава, през 2008 – в доброто старо време, ОМВ, „Шел”, „Петрол” и „Лукойл” са продавали на еднакви цени А 95 – 1,92, дизел – 2,06, газ пропан-бутан – 1,13. Как да не възкликнеш като Хамлет: „О, миг, поспри.”, дори при положение че цените и тогава са изглеждали високи.

Наблюдението на авторите на статията от 2008 г. – Иван Бакалов и Таня Киркова е, че в Европа цените са с разлика от 5 %, а в България – от 1 ст. или 0,5 %.. И те си задават въпроса, защо цените на горивата на споменатите компании са еднакви. И да не би страната ни да се е върнала в доброто старо време на Тодор Живков и цените да се определят с постановление на Министерския съвет.

Още тогава това състояние навежда на мисълта за картелно споразумение между търговците на горива. Споменават самосезирането на Комисията за защита на конкуренцията и разследването й за картелно споразумение. Резултатът е, че цените у нас си остават еднакви като при комунизма, докато цените на горивата в Европа са „шарени”.

Ясно е, че нарушаването на правилата на свободния пазар и ликвидирането на конкуренцията не са възникнали днес, когато цената на масовия бензин А 95 достигна 2.69. Това състояние има грижливо и дълго подготвяна практика.

А ние сме в ролята на жабата, на която подгряват температурата, за да не усети, че я сваряват. Или ако усети, да е прекалено късно.

Тенденции

      Цитат от същата статия: „Сега цената на черното злато тръгна надолу, но родните играчи на пазара на горива отново са изненадващо предсказуеми. Никой не си позволи да смъкне цените с повече от производителя „Лукойл”, нито преди него. Когато цената на петрола стигна 140 долара за барел, на бензиноколонките у нас литър дизел се продаваше за около 2,50 лв., литър бензин А95 – за около 2,30 лв. Сега цената на петрола падна под 60 долара за барел, а цената на дизела е 2,06, на бензин А95 – 1,92 лв. Цената на петрола се е понижила с близо 60%, а цената на дребно на дизела и бензина – с около 17%. Това ако не е спекула, здраве му кажи, псуват шофьорите.”

Днес сме 2012 г., а Комисията за защита на конкуренцията най-после излезе със становище, че картелно споразумение все пак има. Но какво следва от това, освен констатация. Засегнатите ще оспорват, докато бензинът се приплъзва към трите лева. Каква е цената на декларациите за законопослушание не е много ясно. Сигурно е само, че всичко се пише за наша сметка.

Ескалиращите цени на горивата започнаха да напомнят за болест, в която най-защитени са правата на причинителите й, т.е. – на вирусите. Болест, при която за пациентите-шофьори - лекарство няма. По-точно, за да продължат да бъдат шофьори, ще трябва да си платят скъпото „лекарство”, предписано от „лекаря”, който отрича да е монополист. Цената на всички разходи, свързани с увеличената цена на „лекарството”, ще плащаме всички ние.

Като стана въпрос за интереси, ето какво казва бившият вече министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков: „Работих убеден, че националните интереси съвпадат с тези на кабинета.”. Това е заявление, което не може да се отмине току-така. Въпросът не опира до това, че след като г-н Трайков не е вече в кабинета, последният се е отклонил от националните интереси.

Заявлението идва след като министър-председателят заяви, че Русия е в пълното си право да ни откаже намаление на газа, след като й въртим „номера” за АЕЦ „Белене” и за „Южен поток” – в смисъл, че все отлагаме, вместо веднъж завинаги да се съгласим. А всичко това - оплетено в укор към бившия министър, че поставя капани пред наследника си. А ако волята да отстояваш националния интерес е „капан”, за какво става дума. Бившият министър смята, че „вече е ясно защо е нужен нов курс на преговорите по газовите цени”. Казва и, че „изводите, които могат да се направят, няма да са много лицеприятни и по-скоро биха могли да послужат като аргументи срещу българския интерес”. Съмнения дали националните интереси съвпадат с тези на кабинета, са неизбежни поне за момента. Съчки в огъня хвърлят непоследователните позиции за „перлата” в енергийните амбиции на наша територия. Какво ще стане оттук-нататък – предстои да се види.

При всички положения обаче Трайчо Трайков е прав, като заявява, че неговият заместник има нуждата от подкрепата на премиера за отстояване на националния интерес, а не от обяснения защо този интерес не може да бъде постигнат. Защото подобни обяснения биха могли да издават, че за енергийния мач е избрана примирена тактика и игра в глуха защита.

Дали това е така, ще се види, когато министър-председателят ще съобщи решението си за проекта АЕЦ „Белене” на Владимир Путин на 26 март, в 10.30. Какво ще е то и дали ще е окончателно – също предстои да се види. Дано това решение е категоричен отказ веднъж и завинаги. Категоричен като констатацията на г-н Борисов, че вдига 145 кг от лежанка, което едва ли подлежи на оспорване.