Престъпленията на режима в Албания остават тайна

      Германската комисия за документите на Щази, която допринесе за това да бъде хвърлена светлина върху работата на бившата тайна служба на бившата ГДР, от две десетилетия вече прави голям удар с износа си в страните от бившия източен блок. Но не и в Албания. Вече 20 години властите в тази страна
твърдоглаво отказват да отворят досиетата на Сегурими, макар изясняването на миналото да е едно от условията за бъдещото функциониране на демокрацията.
     Гезим Пешкепия не говори с охота за своята младост. Когато бил на 11 години, трябвало заедно с майка си и сестра си да напусне дома си. Албанските комунисти убили баща му, обвинявайки го в тероризъм. Не е имало съдебна процедура. Останалата част от семейството е трябвало да се бори за оцеляването си. И това било само началото на мъките на Гезим Пешкепия.  Този бивш учител е осъден през 1975 г.  на осем години затвор на основата на обвинение в "агитация и вражеска пропаганда".
      "По време на разследването  върху мен бе извършван страшен натиск.  Претърпях  физически и психически мъчения. Мога само да благодаря на бога, че издържах всичко това", казва той.
     Хората, които го измъчвали, никога не са били подведени под отговорност.
Безбройните престъпления на диктаторския режим в Албания все още не са известни на обществеността, тъй като остават скрити в  документацията на тайните служби. 
   В Албания все още не е приет закон за лустрацията, такъв, какъвто имат почти всички други посткомунистически страни. Този закон между другото позволява и достъп до документите на тайните
служби. Така може да се установи дали и по какъв начин един актуален властимащ е участвал в престъпления.
     В Албания първият президент след падането на комунизма Сали Бериша  навремето заяви, че няма да позволи тези досиета да се отворят. "За диктатурата не е виновен диктаторът. Съществуват хиляди семейства, в които съпруги са шпионирали мъжете си или синове бащите си. Трябва ли сега да унищожим всичките тези семейства", каза Бериша в едно интервю.
     За Ана Камински, експерт за Албания към Федералната фондация за  документите на бившата Единна социалистическа партия на ГДР, тази аргументация е напълно погрешна.
     "Тъкмо жертвите имат право да знаят кой, по какви причини и какво им е причинил. Друго е, че след 20  години е трудно да бъдеш правно активен. Опити има, но са напразни", казва тя.
     Но макар днес да е почти невъзможно тогавашните извършители да бъдат изправени пред съда, миналото трябва да бъде изяснено. Обществото има право да знае кой го представя на публични
функции.
      В Албания имаше няколко опита законово да се позволи отварянето на  досиетата на Сигурими  - последният път това бе преди две години. Но Конситуционният съд не позволи това. Съдиите съобщиха, че съответният закон  може да доведе  до политически мотивиран лов на вещици. Обаче изглежда до това  вече се стигна именно защото досиетата не бяха отворени.   На политическата сцена в Албания се води истинска война на биографии. Водещите политици обвиняват своите противници или техните семейства, че са участвали в комунистическите престъпления.
     Гезим Пешкепия смята, че Албания трябва да вземе пример от Германия, тъй като, както казва, с  формирането на Комисия за документите на Щази е намерен точният начин да се хвърли светлина върху собственото тоталитарно минало.

/БТА/Светла Митева/