ОЧАКВАЙТЕ РАЗВИТИЯ

Днес господин Бойко Борисов е като Пена: Вуте гони Пена, а Пена бега. Вуте гони, а Пена пак бега. Най-после Пена се изкатерила на едно дърво, а Вуте седи отдоле и вика на Пена: «Айде, Пено, слези доле, нищо нема да ти направим!». А Пена вика: «Е, па тогава оти да слезем?»

АЕЦ Белене далеч не е отказана. Господин Борисов далеч не е взел решение. Бъзльото, който е шикалкавел през цялото време за всяко решение, което е трябвало да вземе, си е все същия. Него го е страх от руснаците – той не е Стамболов. Хем вълкът сит, хем агнето цяло не е политиката, която българите трябва да очакват от него.

Подмазваческите маниери, които той е научил в школата на Тодор Живков, са добре известни на руснаците. Такъв човек има природна или идеологична недостатъчност от достойнство и не познава ролята на истината, нито кога да я каже, нито дали трябва да я казва.

Ако руснаците решат,че той е мръсно и двулично копеле, което само пречи на амбициите им да си върнат България, с него е свършено. Страхът обаче е голяма сила в пост-комунистическа България – той даже и лозе пази. Затова събитията около АЕЦ Белене едва сега започват. Господин Борисов едва отсега ще почне да прави метани на руснаците,  дали с газовите проекти или с други жестове – живи били, видели.

При всички случаи обаче не очаквайте един Бойко Борисов, изпъчен гордо пред нацията си, да защитава евро-атлантическите ценности и да се бие в гърдите с европеизма си. Такъв никой не го познава; за това се иска характер, за който плачат всички, а той това не е, въпреки декларираното лозунгаджийство на неговата партия.

Пред нас стои човек, за чийто политически чираклък българите плащат от джоба си, ако изобщо там е останало нещо. Няколкото технократи в неговото обкръжение пролет не правят, нито ще го излекуват от неговата нерешителност.

Той помощници няма, нито от дясно, нито от ляво. Досега един такъв неук човек като него не вярваше на себе си, че се е издигнал дотам да управлява държава. Затова и устата му бълва врели-некипели – защото той все още доказва на себе си, че е постигнал такъв успех.

Страх не страх, от сега нататък обаче той трябва да действа, а без това той би бил един политически евнух. Короната му едва сега ще натежи, а на хоризонта вече се издига неговият (и на всички нас) немесис – Гоце Първанов, едно отживяло времето си чудовище, заквасено с руска мая, срещу което българите нямат никаква политическа защита.

Това, братчета, е матриала, затова не очаквайте, че господин Борисов ще стъпи гордо на върха на бунището и ще огласи изгрева на слънцето, което ще окъпе България.