Бедността е в основата на голямото преселение на централноевропейците

Лупшану, 29 март 
        В традиционната бяла къща на Мария Ене на кална румънска уличка без име няма течаща вода, но от оградата й стърчат две сателитни чинии.
        Три от петте деца на Ене са се преместили да живеят в Испания. Не е чак толкова далече, но понеже всички са притиснати от икономическия спад в Европа, тя ги вижда най-много веднъж в
годината, а има нужда от контакт.
        "Виждам ги в интернет," каза 69-годишната Ене, която живее в малкото селце Лупшану, на 75 километра от Букурещ. "Един от моите внуци ми ги показа, когато в един момент почувствах, че вече не издържам," каза тя със сълзи на очи.
        "Трудно им е там, но какво щяха да правят тук? Най-малкото там имат работа."
        Над 20 години след падането на комунизма, пропастта в благосъстоянието между Изтока и Запада в Европа се запазва и държавите от Черно до Балтийско море губят население с обезпокоителни темпове.
        Макар че членството в ЕС донесе благоденствие за мнозина, то улесни и емиграцията, привличайки млади хора от Изтока, особено от селските райони, и остави по-старо и по-бедно
население.
        Румъния, втората най-бедна държава в ЕС със средна месечна заплата 450 долара, е една от най-силно засегнатите страни със спад на населението от 12 процента за десетилетие, показват данните от преброяване.
        В другия край на континента, преброяването в Латвия, балтийска държава, която беше разглеждана като изключително успешен пример преди сегашната финансова криза да доведе
икономиката й до състояние на свободно падане - показа, че тя е загубила 13 процента от населението си, главно в резултат на емиграция.
        И двете държави трябваше да наложат строги икономически програми според условията на кредитни споразумения с МВФ.
        Броят на населението в относително по-богати страни като Чехия и Полша е сравнително стабилен благодарение на завръщането на емигранти и на пристигащите от някои не така състоятелни държави от региона.
        Но на юг, на Балканите, и в северните балтийски страни, картината е мрачна. Преброявания, осъществени на континента през 2011 г., показват, че населението на Литва е намаляло с 12 процента за десетилетие, на България - със седем, а на Сърбия, която все още е извън ЕС - с 5 процента. Унгария е имала население от 10,4 милиона след падането на комунизма през 1989 г., но данни на статистическия институт показват, че миналата година то е намаляло до под 10 милиона.
        Населението на заможна Германия, за разлика от това, е нараснало през миналата година, за пръв път от 2002 г., благодарение на имиграцията от новите страни членки на ЕС и въпреки факта, че смъртността превишава раждаемостта, както сочат официалните статистически данни.
        Хората, които възнамеряват да напуснат по-бедните части на Европа, не смятат, че ще има някакво подобрение в стандарта на живот там в скоро време.
        "Деветдесет процента от румънците не смятат, че на Румъния й предстои по-светло бъдеще," каза Виктор Понта, лидер на румънската лява опозиция и фаворит за следващ премиер след изборите през ноември.
                    ДЪЛГОГОДИШНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО
        До 2060 г. Румъния, Латвия, Полша и България ще имат най-голям процент възрастно население в сравнение с работещото население в ЕС, сочат данни на Евростат. Това означава, че броят на трудово заетите хора, които плащат данъци, ще намалее, така както разходите на правителствата за подпомагане на все повече нуждаещи се пенсионери, ще скочат.
        От 19-милионното население на Румъния по-малко от пет милиона са работещи, които плащат данъци, а повечето от останалите са пенсионери, деца, прехранващи се със земеделие или работещи на черно. Разходите за над 5-те милиона пенсионери се равняваха на 9 процента от БВП през 2010 г.
        Румъния увеличи възрастта за пенсиониране на 65 години за мъжете и 63 години за жените, но това няма да е достатъчно, за да се запазят целите в бюджета, а Латвия също обмисля подобна
стъпка.
        "При този най-лош сценарий цената за социално осигуряване ще скочи до много високи нива," каза Михай Патрулеску, икономист от Банкпост, част от гръцката EFG Евробанк.
        "Правителствата ще имат три възможности за уреждане на този проблем: да увеличат пенсионната възраст, да увеличат данъците или да поддържат постоянно високи нива на дефицита", казва той.
        ЕС обяви 2012 г. за "Европейска година на активно остаряване", за да се насърчат както компаниите, така и работещите да подкрепят идеята за заетост в по-напреднала възраст и да се помогне на възрастните хора да продължат да живеят независимо.
        Назначената наскоро министърка на труда Клаудия Богичевич съобщи, че Румъния предвижда ново законодателство за предоставяне на данъчни облекчения за компаниите, които наемат по-възрастни хора, и по-голяма подкрепа за нуждаещите се от специални грижи. Този вид мерки обаче няма да помогнат особено на много хора в села като Лупшану точно сега.
                ИЗОСТАВЕНИ СЕЛА
        През февруари температурите в Румъния паднаха под минус 20 градуса по Целзий, а снежни бури блокираха пътищата, железопътните линии и пристанищата и дори затрупаха къщи в южната част на страната.
        Възрастни селяни, които живеят сами и нямат млади съседи, се мъчеха да освободят домовете си от триметрови преспи и се наложи да бъдат спасявани от армията.
        Изоставени къщи и села има в района на Латгейл в Латвия, близо до границата с Русия. В град Мердзене ново училище стои до изоставен блок с апартаменти от съветската епоха с изпочупени и подлепени прозорци.
        Инта Ногда, 45-годишна учителка в основно училище, каза, че нейният син е заминал за Англия заедно с неговата приятелка и брат й. Сега идва ред на техните приятели.
        "Той ми каза: "Знаеш, мамо, ако имаше какво да правя тук, никога не бих заминал", разказва Ногда. "В нашата сграда живеят шест семейства. От 21 души, осем са в чужбина", посочва тя.
        Ребека Поп е напуснала Румъния през 2010 г., за да учи в САЩ и не очаква да се върне скоро.
        Поп, 24-годишна, е от младите хора в Румъния, която е богата на ресурси, като земеделски земи, газ, ценни метали, а квалифицираната, но все още относително евтина работна ръка трябва да поддържа нивото на целия й потенциал.
        "Имах много причини, за да напусна Румъния: качеството на образование, работната среда, възможностите, парите и социални въпроси", заяви Поп по телефона за Ройтерс от Оклахома, където завършва магистърска степен по комуникации.
        Поп вече прави научно изследване в Мичиган. След това тя може да се премести в друга държава.
        "Уморих се да виждам хора, които не се уважават един друг на улицата, хора, които винаги изглеждат стресирани и нещастни, и които не могат да се радват на малките неща в живота", каза тя.
                     ПОЛЗИ
        Има и ползи от това да имаш голяма общност, работеща в чужбина.
        Огромната румънска диаспора е изпратила около 2,6 милиарда евро (3,4 милиарда долара) на своите близки в родината през 2011 г. - около 2 процента от брутния вътрешен продукт, което е много под преведените суми в годините на бум преди икономическата криза, но все още жизненоважни за бедните общности.
        Работата в чужбина също така помага на хората да придобият умения и мнозина се връщат у дома с тези умения заради семейните връзки, каза Родерик Паркс от германския Институт по международни въпроси и сигурност.
        И докато застаряващото население означава по-възрастни работници, те имат също така повече опит, отбелязва Паркс.
        "Мисля, че паниката е прекалена и че реалността е по-нюансирана", каза той. "В крайна сметка това може да бъде добре за Румъния".
        Габриела Кригер се върна в Полша, след като работи за Морган Стенли, Сорос Риъл Истейтс Партнърс и Голдман Сакс в Лондон, Ню Йорк и Франкфурт. Сега, когато е в средата на 30-те си години, тя притежава и ръководи агенция за недвижими имоти във Варшава.
        "Полша се е променила много", каза Кригер. "Бизнесът с недвижими имоти, с който се занимавам аз, се е отворил широко за чуждестранни инвеститори, което също така прави Полша атрактивно място за мен за работа".
        В Западна Европа все повече оценяват професионалния опит на хората от новите членки на ЕС и търсят кандидати от Полша, каза тя.
        Но в Румъния обратната страна на медала е далеч по-очевидна.
        Лупшану е загубило близо една десета от населението си от 2002 г. и над 3 процента от регистрираните в района работят в чужбина, каза кметът Виктор Маня.
        "Около 60 процента от населението в общината е над 50 години, така че очаквам населението да продължи да намалява. Сватбите са все по-малко, а броят на смъртните случаи е два пъти по-голям от този на ражданията през последните години", каза Маня.
        Пенсионерката Ене се мъчи да свърже двата края.

"Имам 300 леи (90 долара) пенсия, а на моя мъж е 600 леи", каза Ене. "Живеем ден за ден", допълни тя.
/БТА/ /Мина Иванова, София Георгиева/