Казусът “Братя Галеви”

Тъй наречените “братя” придобиха известност като феодални владетели на Дупница, определян заради тях като “първи частен град”.Срещу тях и техните авери бе повдигнато обвинение за създаване на престъпна група, занимаваща се с рекет; в четвъртък софийския апелативен съд отказа да промени мярката им за неотклонение “задържане под стража”. Един от адвокатите на арестуваната дупнишка бригада се оплака, че мотивът на съдия Мими Петрова бил, че Пламен Галев и Ангел Христов били като италианската мафия – единият биел, а другият се извинявал.

Фактът, че двамата бивши барети са успели да овладеят един цял град до степен, че е невъзможно в него да се започне какъвто и да е бизнес без тяхно разрешение (а вероятно и без съпровождащите това разрешение отчисления от печалбата) е несъмнено емблематичен прецедент – също както и фактът, че в течение на години тази ненормална ситуация е била търпяна безропотно, а полицията и правосъдието са си затваряли очите. Това обаче не е единствения парадокс, свързан с мнимите братя. Не по-малко парадоксален е фактът, че двамата дупнишики герои са осъществили на практика пълно национално съгласие в подвластната им територия – и днес спасението от надвисналата над тях угроза се е превърнало в кауза, пред която разликите между различните политически сили са заличени. Докато софийския апелативен съд разглеждаше мярката им за неотклонение, към двеста разтревожени за съдбата им дупничани успяха да спретнат протест пред съда – и на този протест участваха рамо до рамо общинските съветници на СДС, БСП и ГЕРБ (впрочем същите тези партии участваха в местната коалиция, избрала кмета на първия частен град – в чийто “консултативен съвет” братята се оказаха най-видните членове). И когато на техните изказвания в подкрепа на Галеви се опитал да възрази представителят на “Атака”, който е  кажи-речи единствения опозиционер в Общинския съвет, те дружно го освиркали.

Така ако не друго, поне става ясно какъв е факторът, който може осигури единство на непримиримите иначе политически сили: мафията. Вероятно когато българия бъде стопроцентово мафиотизирана и всички градове се превърнат във феодални владения, политическите различия ще изчезнат, ще отпадне необходимостта от съществуването на политическите партии и ще настъпи тъй дълго мечтаното от народа единство.

Нещата впрочем са взаимообвързани: мафията вирее там, където политиката е станала морално безразлична и се е превърнала в средство за личен просперитет. Именно това създава благоприятни условия за пълноценното разгръщане на мафията – когато става дума за нейните интереси, различията изчезват, ляво и дясно са без значение. Всички са заедно и еднакво готови да бранят както самите “бизнесмени”, така и собствените си места на тяхната трапеза. Може би не е зле да припомним как преди две години предишният кмет Първан Дангов поиска помощ от съпартийците си в БСП за ненормалната ситуация в Дупница – как в отговор на тази молба там дойде вътрешния министър Румен Петков и публично заяви, че няма данни за никаква мафия. Или как скорошното заседание на местните социалисти подкрепи сегашния кмет и низвергна същия този Дангов, сега общински съветник. Или думите на червената депутатка Мая Манолова, според която БСП напълно подкрепа управлението на Дупница. Или твърденията на кмета, който невъзмутимо заяви, че до него не са идвали никакви сигнали или оплаквания за рекет. Или декларацията, която целия общински съвет гласува в защита на първия попаднал в ареста “брат”. Или подписката в тяхна защита, подписана от хиляди жители на Дупница. Или примерно думите на председателя на Общинския съвет Явор Тодоров, който определи “братята” като "нови възрожденци, които само историята ще съди".

Всичко това е колкото странно, толкова и срамно. Изглежда най-сетне и политиците са разбрали, че дупнишкото единство на техните структури и горещата им защита на местните босове се отразяват зле на цялостния им имидж. Затова Мартин Димитров поиска местното СДС категорично да се разграничи от т. н. “братя Галеви”, а председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов поиска обяснения от местния лидер на партията. Скандалния митинг в защита на братята бе премълчан само от БСП – секретарят на ИБ Антон Кутев се измъкна с твърдението, че проблемите на града и ангажиментите на кмета Янев към арестуваната престъпна група не били обсъждани. Странно защо – след като и за слепите е ясно, че ако една партия се излага на такъв резил месеци преди парламентарните избори, то тя или е дълбоко свързана и има общи интереси с братската власт в първия частен град, или се опасява, че ако не ги защити, някой може да се разприказва и обществото да научи неща, които на са за казване. Например: какъв е бил реалния повод за тайната среща между Румен Петков и братя Галеви – и дали пък няма нещо вярно в твърденията, че е ставало дума за разпределяне на престъпни сфери на интерес и поддържане на канали за наркотици – твърдения, заради които по-късно бе зверски пребит журналистът Огнян Стефанов.