ОБЩИНСКАТА ГЛУТНИЦА

Тези дни в София един възрастен, напълно почтен, с висше образование и дори двойно гражданство човек беше изяден от кучета. Изяде го общинската глутница.

Общинската глутница е интересно явление в животинския свят. Ако някой човек реши да отглежда куче, той трябва да го регистрира, кастрира, паспортизира, обезпаразити, да му постави чип, да го разхожда на повод с метална значка на него и само на определените за това места. Подразбира се и че трябва да го храни, пои, лекува, осигури подслон и т.н. със свои средства. Ако го разхожда  друг човек, той трябва да е упълномощен писмено от собственика на кучето и, естествено, да предявява пълномощното при поискване. Общината следи за спазването на всичко това.

Както виждате, изискванията са по-строги от тези за отглеждане на хора, където, например, кастрирането и обезпаразитяването не са задължителни, а разхождането им може да се извършва и без писмено пълномощно. Може би целта е да се насочи обществото към отглеждане на деца. Засега – безуспешно.

Общинската глутница принадлежи на общината. Тя се самоизхранва и самоподслонява. Естествено, в нея не става и дума за паспорти, чипове и прочие глупости. Членовете й се разхождат сами.

Общината отглежда тази глутница, в същност популация, наброяваща около десет хиляди песа, за да може да усвоява всяка година едни средства. В размер от един милион и двеста хиляди лева. Ако приемем населението на София за милион и двеста хиляди, то всеки жител дава на общината по левче годишно за това. Тази година сумата е малко по-малка – около деветстотин хиляди. Това не означава, че нещата са тръгнали към оправяне. Просто някое по-пробивно общинско ведомство е отхапало от сумата. Няма да е чудно, ако догодина тя пак се увеличи.

Наивно е да смятаме, че тези пари отиват за нуждите на кучетата. Ако беше така, то уличните кучета щяха да се разхождат с цветя в бутониерите. Тези пари отиват за изхранване на известен брой общински служители. Ако глутницата изчезне, те няма да има какво да ядат. Затова съществува специална общинска фирма, наречена Екоравновесие. Какво означават първите три букви в името й не е ясно, но останалите са точно на мястото си. Нейната цел е да поддържа кучешката популация в равновесие. С милион и двеста може да се нахранят много хора.

Когато някой прегази човек, вината за това не е в колата, а в човека, който я е управлявал. Ето защо няма да е пресилено, ако кажем, че горкият човек в крайна сметка беше изяден  не от кучета, а от общински служители.

По този повод кметицата на София флегматично заяви, че трябва да се построят още приюти за кучета. Тоест, субсидията за общинската глутница трябва да се увеличи. На около шест милиона лева. Това би увеличило и броя на изядените хора – също около пет пъти. Ако кметицата не съзнава какво говори, тя е некомпетентна. Ако съзнава, значи, че също си похапва от сумата.

А общинската глутница може да бъде унищожена с една десета от гореказаната сума. При това, изразходвана еднократно. Ловно-рибарският съюз открай време плаща дребни суми за представени чифт уши и предни лапи на лисица, вълк или чакал. Ако общината има добрата воля да постъпи по същия начин, въпросът с уличните кучета ще се реши в течение на седмица. При това с някои положителни екстерналии. С икономисаните пари могат да се увеличат пенсиите на софийските пенсионери - най-застрашения от изяждане контингент, а изразходваната за възнаграждения сума ще е реален принос към десетилетието на ромското включване. 

Някой може да възрази, че това противоречи на Закона за защита на животните. Какво пречи циганите - приносители на кучешки уши, да подписват декларация, че животните са умъртвени в условията на чл. 173, ал.3, т.1,2 и 4 от Закона за ветеринаромедицинската дейност? Аз ли трябва да ви уча на мурафети, господа общинари?

Вместо това се предлагат глоби за хората, хранещи уличните кучета. Тази мярка може само да предизвика усмивка. Та нали тези хора са естествени съюзници на общината, изхранващи собственият й кучешки контингент? И въобще, откъде тая увереност, че можеш да се справиш с хората, хранещи кучета, след като не можеш да се справиш със самите кучета?

За това пък на два пъти се преустановява действието на член  69 от Закона за защита на животните, според който се глобяват кметовете на общини, на чиято територия бъдат намерени безстопанствени кучета. Ако този член започне да се прилага, няма да остане живо общинско куче. Или общински кмет.

Така проблемът се прехвърля на крехките рамене на гражданското общество, което се опитва да го реши с подръчни средства, като диазепам, попара с антифриз и др.  Гражданското общество у нас е слабо. То не смогва да реагира на золумите на правителството. А трябва да се пази и от общинските кучета. Така се противопоставя гражданското общество на общинската глутница. И се губи стимулът.

Защото какъв смисъл има да избегнеш опасността от уличното движение, да оцелееш в условията на местното здравеопазване, да не те нападнат престъпници и да си платиш данъците, ако накрая те изяде общинската глутница? В която има и кучета, но главната роля, както видяхме, се изпълнява от хора.

Още от автора на www.kandimirov.com

Рецептата, предложена от нашия уважаем сътрудник Веселин Кандимиров, може да е ефикасна, но определено е и антихуманна. Странно защо никой не се пита откъде се вземат тези кучета по улиците – и каква е отговорността на тези, които напъждат домашните си кучета и ги превръщат в попълнения на гладуващите глутници, появили се пак благодарение на такива "стопани".

Е. С.